Замърсителите на климата – в отстъпление

Новината за драматичните промени в климата достигна първите страниците на американските вестници и първия ешелон на политиката. Американските учени виждат в доклада на ООН за затоплянето на климата потвърждение за своите предупреждения. Този документ изтъква по един много убедителен начин необходимостта от големи усилия, за да се противодейства на промените в климата, преди последиците да станат непоносими – заяви климатологът Джон Холдън от Харвардския университет, който е председател на Американската асоциация за насърчаване на науката.

В изявление пред комисия на Конгреса преди няколко дни няколко американски учени съобщиха, че са били подложени на натиск от Белия дом. Стана известно също, че съфинансираната от петролната индустрия организация Американ Ентърпрайз Инститют, за която се твърди, че поддържа тесни връзки с Белия дом, предлагала на учени до 10 000 долара за публикация, хвърляща съмнение върху изводите, съдържащи се в доклада на ООН.

Президентът Буш вижда изход все така в развитието на нови технологии, намаляващи парниковия ефект. Той отхвърля обаче определянето на горни граници за емисиите от въглероден двуокис, каквито предвиждат законопроектите, циркулиращи понастоящем в Конгреса. Министърът на енергетиката Сам Бодман зае една типична за Белия дом позиция, като приветства доклада на ООН, но същевременно подчерта, че едностранното ограничаване на вредните емисии ощетявало американската икономика.

САЩ са отговорни за около една четвърт от всички емисии, водещи към промени в климата. Но до две години те ще бъдат вероятно изместени от китайците, които подписаха наистина Протокола от Киото, но заедно с други прагови страни са изключени от нормите за горна граница. Тези страни обичат да хвърлят вината за затоплянето изцяло върху индустриалните страни. Китайските медии просто премълчаха доклада на ООН.

Защитата на климата играе подчинена роля в дневния ред на Пекин, въпреки че китайските учени предупреждават за катастрофалните последствия от глобалното затопляне за страната и въпреки перспективните китайски технологии. Така например Китай е най-големият производител на слънчева енергия. Само че в същото време там действат или се планират 562 топлоцентрали, потребяващи въглища. Хилядите тонове въглероден двуокис, бълвани от тези централи, ще неутрализират положителния ефект от европейските усилия и ще доведат до абсурд решенията от Киото.