Залезът на боговете или само малък пристъп на слабост?
13 февруари 2004Реклама
Още никога досега през междувременно изтеклите 3 години от мандата на Джордж Уокър Буш президентът на е изглеждал толкова безпомощен и уморен както през последните няколко седмици. Оповестените с голяма медийна шумотевица речи за състоянието на нацията, за запланувания космически проект за милиарди и за борбата срещу оръжията за масово унищожение като че ли се разтвориха във въздуха, изчезнаха във виртуалния свят и твърде ограничено достигнаха мозъците и сърцата на гражданите. Надали и случайност, че дори убедените привърженици на Буш от медийния истеблишмънт междувременно признават, че още никога не са виждали президента си в такъв пристъп на слабост. Колкото по-гигантомански оповестените намерения, толкова по-несистематичен е подборът на темите и по-нищожен положителният отзвук сред обществеността. А още сега моментът изглежда решаващ, тъй като вероятният съперник Джон Кери вече е на гребана на първата малка вълна, която обаче скоро може да нарастне и да отведе демократа-претендент право в Белия дом във вашингтон.
Президентът на САЩ през последните седмици и месеци все повече се отдалечаваше от действителността, която сега, както изглежда, е на път да го застигне. Както става толкова често във вълнуващи и трудни времена, п които политическите конфликти лесно се превръщат в замеряния с кал, Джордж Уокър Буш се вижда сблъскан с миналото си, което може да подкопае доверието в него. Защото Виетнам все още е травма за САЩ и в тази непреодоляна травма Джордж Буш младши е участвал по съмнителен начин, просто и елегантно отклонявайки се от опасностите на военната служба и предпочитайки по-лесния вариант за отбиване на повинността в Националната гвардия.
Този факт е обаче само едно камъче от мозайката на ронещото се доверие в президента. Второ и трето такова камъче представляват тежкото финансово и икономическо положение и, естествено, комплексът Ирак, отдавна вече не предлагащ поводи за ликуващи вестникарски заглавия. Точно обратното, правителството е принудено да изразходва маса енергия, за да овладее един почти незабалезван досега аспект: ранените и осакатени американски войници. Все още битката за Белия дом не е пламнала с пълна сила, а очертаващото се взаимно очерняне, свързано с миналото и с тайните служби е все още предимно поле за действие на политическите елити, особено във Вашингтон. Ала дори само това се оказва достатъчно, за да принуди президента да премине на отбранителни позиции и да му оспори лидерството във формирането на мненията. Само това обаче не би било достатъчно за изборното му поражение. Едва след като и избирателите се включат в този процес, смяната на караула в белия дом става възможна.
Няма съмнение: Джордж Уокър Буш губи сили, но все още далеч не е победен, защото и той е наясно, че който се бори, може да изгуби, но който не се бори, вече е изгубил борбата. А колкото и гордо да пое по стъпките на баща си Джордж Буш старши, синът не е готов да копира и слизането от властта. Дори само това разположение на силите само по себе си е достатъчно, за да обещае битка за Белия дом, която да остане трайно в летописа на предизборните борби в САЩ.
Президентът на САЩ през последните седмици и месеци все повече се отдалечаваше от действителността, която сега, както изглежда, е на път да го застигне. Както става толкова често във вълнуващи и трудни времена, п които политическите конфликти лесно се превръщат в замеряния с кал, Джордж Уокър Буш се вижда сблъскан с миналото си, което може да подкопае доверието в него. Защото Виетнам все още е травма за САЩ и в тази непреодоляна травма Джордж Буш младши е участвал по съмнителен начин, просто и елегантно отклонявайки се от опасностите на военната служба и предпочитайки по-лесния вариант за отбиване на повинността в Националната гвардия.
Този факт е обаче само едно камъче от мозайката на ронещото се доверие в президента. Второ и трето такова камъче представляват тежкото финансово и икономическо положение и, естествено, комплексът Ирак, отдавна вече не предлагащ поводи за ликуващи вестникарски заглавия. Точно обратното, правителството е принудено да изразходва маса енергия, за да овладее един почти незабалезван досега аспект: ранените и осакатени американски войници. Все още битката за Белия дом не е пламнала с пълна сила, а очертаващото се взаимно очерняне, свързано с миналото и с тайните служби е все още предимно поле за действие на политическите елити, особено във Вашингтон. Ала дори само това се оказва достатъчно, за да принуди президента да премине на отбранителни позиции и да му оспори лидерството във формирането на мненията. Само това обаче не би било достатъчно за изборното му поражение. Едва след като и избирателите се включат в този процес, смяната на караула в белия дом става възможна.
Няма съмнение: Джордж Уокър Буш губи сили, но все още далеч не е победен, защото и той е наясно, че който се бори, може да изгуби, но който не се бори, вече е изгубил борбата. А колкото и гордо да пое по стъпките на баща си Джордж Буш старши, синът не е готов да копира и слизането от властта. Дори само това разположение на силите само по себе си е достатъчно, за да обещае битка за Белия дом, която да остане трайно в летописа на предизборните борби в САЩ.
Реклама