1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Залезът на боговете или само малък пристъп на слабост?

13 февруари 2004

Коментар от Хайнрих Бергщресер за президента на САЩ Джордж У. Буш и предстоящите през ноември президентски избори.

https://p.dw.com/p/AshV
Още никога досега през междувременно изтеклите 3 години от мандата на Джордж Уокър Буш президентът на е изглеждал толкова безпомощен и уморен както през последните няколко седмици. Оповестените с голяма медийна шумотевица речи за състоянието на нацията, за запланувания космически проект за милиарди и за борбата срещу оръжията за масово унищожение като че ли се разтвориха във въздуха, изчезнаха във виртуалния свят и твърде ограничено достигнаха мозъците и сърцата на гражданите. Надали и случайност, че дори убедените привърженици на Буш от медийния истеблишмънт междувременно признават, че още никога не са виждали президента си в такъв пристъп на слабост. Колкото по-гигантомански оповестените намерения, толкова по-несистематичен е подборът на темите и по-нищожен положителният отзвук сред обществеността. А още сега моментът изглежда решаващ, тъй като вероятният съперник Джон Кери вече е на гребана на първата малка вълна, която обаче скоро може да нарастне и да отведе демократа-претендент право в Белия дом във вашингтон.

Президентът на САЩ през последните седмици и месеци все повече се отдалечаваше от действителността, която сега, както изглежда, е на път да го застигне. Както става толкова често във вълнуващи и трудни времена, п които политическите конфликти лесно се превръщат в замеряния с кал, Джордж Уокър Буш се вижда сблъскан с миналото си, което може да подкопае доверието в него. Защото Виетнам все още е травма за САЩ и в тази непреодоляна травма Джордж Буш младши е участвал по съмнителен начин, просто и елегантно отклонявайки се от опасностите на военната служба и предпочитайки по-лесния вариант за отбиване на повинността в Националната гвардия.

Този факт е обаче само едно камъче от мозайката на ронещото се доверие в президента. Второ и трето такова камъче представляват тежкото финансово и икономическо положение и, естествено, комплексът Ирак, отдавна вече не предлагащ поводи за ликуващи вестникарски заглавия. Точно обратното, правителството е принудено да изразходва маса енергия, за да овладее един почти незабалезван досега аспект: ранените и осакатени американски войници. Все още битката за Белия дом не е пламнала с пълна сила, а очертаващото се взаимно очерняне, свързано с миналото и с тайните служби е все още предимно поле за действие на политическите елити, особено във Вашингтон. Ала дори само това се оказва достатъчно, за да принуди президента да премине на отбранителни позиции и да му оспори лидерството във формирането на мненията. Само това обаче не би било достатъчно за изборното му поражение. Едва след като и избирателите се включат в този процес, смяната на караула в белия дом става възможна.

Няма съмнение: Джордж Уокър Буш губи сили, но все още далеч не е победен, защото и той е наясно, че който се бори, може да изгуби, но който не се бори, вече е изгубил борбата. А колкото и гордо да пое по стъпките на баща си Джордж Буш старши, синът не е готов да копира и слизането от властта. Дори само това разположение на силите само по себе си е достатъчно, за да обещае битка за Белия дом, която да остане трайно в летописа на предизборните борби в САЩ.