Законът за лустрацията в Полша

Лех Валенса, легендарният лидер на Солидарност и бивш полски президент, смята, че настоящият проект за лустрация в страната е “опасна глупост”. Законът влезе в сила на 15 март и според него всички държавни служители, всички юристи и журналисти трябва да подпишат декларация, че не са били сътрудници на тайните служби при комунистическия режим. Темата вълнува полското общество вече месеци наред. Ръководството на страната в лицето на близнаците Лех Качински (президент) и Ярослав Качински (премиер) е превърнало разобличаването на бившите агенти и доносници в централна тема на своята програма “За оздравяване на държавата”. Според близнаците, корупцията в Полша и пропастта между бедни и богати се дължат главно на факта, че все още не е проведено разчистване на комунистическото минало. Според тях лустрацията най-после ще разбие тайния корупционен заговор, който възникнал в Полша по време на приватизацията през 90-те години. Заговор, обвързващ в една мрежа бивши партийни функционери, представители на комунистически тайни служби, “червени директори” на бивши държавни предприятия и организираната престъпност. Братя Качински твърдят, че тази мрежа контролира най-вече банковия сектор, телекомуникациите и повечето частни телевизионни канали. И тезата им съвсем не е безпочвена, защото много бивши функционери в хода на приватизацията наистина влязоха в директорски бордове и отлично се пригодиха към младия полски капитализъм. Според последните допитвания, 35% от поляците смятат за несправедливо обстоятелството, че все още не са привлечени към отговорност онези, които по време на комунистическия режим поддържаха репресиите и дефицитната икономика в страната. Близнаците Качински са убедени, че причина за това е политиката на едновремешното движение за демократизация около синдиката Солидарност и най-вече самият Лех Валенса, които направили прекалено много компромиси с комунистите.

За разлика от предишния закон за архивите на тайните служби и лустрацията в Полша, новият е много по-радикален и положително ще разцепи обществото. Той се отнася до всички звена на образованието, до целия административен апарат и всички медии, а наблюдателите смятат, че ще засегне около 700 хиляди души от обществения елит в Полша. Чудно ли е тогава, че съпротивата срещу закона е голяма. За бойкот срещу него вече призоваха ректори на ВУЗ и известни журналисти, които се аргументират с автономията на университетите и свободата на печата. Те обаче няма какво да възразят на обвинението, че по този начин закрилят галениците на бившия режим и опортюнистите. Противниците на закона възнамеряват да внесат няколко парагафа от него в Конституционния съд със следните въпроси: Има ли право държавата на подлага на лустрация юристи и журналисти, които работят за частни фирми или са на свободна практика? Може ли държавата да принуждава частни фирми да уволняват бивши доносници? Освен това критиците на закона с основание припомнят, че той ще засегне и противници на комунистическия режим, които в младежките си години са вярвали в идеята, но после са станали дисиденти.