Задлъжнялата република
24 юни 2009
Ако погледнем на нещата с лек цинизъм, установяваме, че има две новини - едната е добра, другата - лоша. Добрата новина е, че правителството успя и този път да състави напълно балансиран бюджет. Лошата е, че за да го изпълни то ще направи нови 100 милиарда евро дългове.
Бомба със закъснител
Приблизително една четвърт от разходите си Германия трябва да финансира чрез трупането на нови дългове. 86 милиарда евро ще е нетният размер на новите държавни задължения, изчисли министърът на финансите Пеер Щайнбрюк.
Към тях се прибавят други десет милиарда евро допълнителни разходи. И сякаш това не е достатъчно - вече стана ясно, че според средносрочното финансово планиране до 2013 година се предвиждат нови 310 милиарда евро дългове. С това Германия ще наруши значително условията на Пакта за стабилност в еврозоната.
Важи девизът - Необичайните ситуации изискват необичайни действия. И наистина обстоятелства около държавните финанси са всичко друго, но не и нормални. Вследствие на глобалната криза световната икономика изпадна в дълбока рецесия. Икономическата сила на Германия ще спадне с почти шест процента, прогнозират експертите. Това ще доведе не само до спад в приходите от данъци за милиарди евро, но и ще постави държавната хазна пред нови предизвикателства.
За банките трябваше да се приемат спасителни пакети, за независимите браншове на икономиката се създадоха фондове за преодоляване на кризата. Две конюнктурни програми се приеха за съживяване на спадналото търсене. Фондът със социалните помощи за безработни се нуждае от допълнителни средства от държавата за покриване на последиците от това, че все повече хора преминават на съкратен работен ден.
Опит за затваряне на пробойни
Всъщност министър Щайнбрюк искаше догодина да започне със санирането на бюджета, който да не се финансира с нови задължения за пръв път от 40 години насам. Вместо това той представи рекордно държавно задължение, което никой не очакваше преди година. Правилно е решението на министъра да не се опитва да се бори с кризата чрез икономии, а да приеме дефицита в бюджета и да затвори зейналите в него пробойни с нови задължения.
Тази политика е без алтернатива, защото всеки курс на икономии би предизвикал драматични косвени жертви. Той би довел до спад на така или иначе слабото търсене, което пък ще влоши конюнктурната криза, ситуацията на пазара на труда и състоянието на социалните каси. Но след като отмине кризата, санирането на бюджета е неизбежно.