Загадъчната кончина на Божидар Дойчев

Кой носи отговорността за убийството на българския писател Георги Марков през 1978-ма година в Лондон? Кой е дърпал конците при организирането на атентата срещу папа Йоан Павел Втори? Какви връзки е поддържало разузнаването на комунистическа България с терористични групировки и авторитарни режими като този на иракския диктатор Саддам Хюсеин? До ден днешен отговорите на тези въпроси принадлежат към големите мистерии на миналия век.

Процесът по разсекретяването на тайните досиета на българската Държавна сигурност все още не е ясно регламентиран. Броени седмици преди присъединяването на страната към ЕС този въпрос е за пореден път на дневен ред. Вчера българаският парламент одобри с 143 гласа за, 5 против и 8 въздържали се закоонопроекта на коалиционното правителство, предвиждащ разсекретяването на всички тайни досиета за периода от септември 1944-та година до юли 1991-ва година. Отговорността за това ще поеме деветчленна комисия, която ще бъде избрана от Народното събрание с петгодишен мандат. Комисията ще има освен това за задача да осветли миналото на личности, заемащи високи държавни постове, като например президент, министър-председател, конституционен съдия.

Дискусията около разсекретяването на тайните досиета се рагорещя едва след загадъчната смърт на Божидар Дойчев.

61-годишният Дойчев, който преди да стане шеф на архива на националното разузнаване е работил за кочмунистическата Държавна сигурност, бе намерен на 15-ти ноември мъртъв в кабинета си. Българската общественост научи за смъртта на Дойчев, едва след като чуждестранни медии бяха публикували вече тази информация.

Официалната версия за смъртта на Божидар Дойчев гласи до този мемент самоубийство по семейни причини. Същевременно обаче съществуват слухове, че Дойчев се е самоубил, защото бил принуждаван да унищожи някои от тайните досиета, предивени за разсекретяване. Не се изключва и възможността за умишлено убийство.

Управляващите в България социалисти дълго време се противопоставяха на пълното разсекретяване на тайните досиета. Премиерът Сергей Станишев отхвърли това с аргумента, че голяма част от досиетата били вече унищожени. Също наскоро преизбраният български президент Георги Първанов определя проблема като второстепенен, като пояснява, че разсекретяването на тайните досиета не било критерий за приемането на България в ЕС.

Макар и обстоятелствата около смъртта на Божидар Дойчев да са все още неизяснени, налице са многобройни улики за това, че голяма част от политическия елит на България прави всичко възможно, за да запази в тайна двуличното си минало.