Завой на дясно в Полша

Поляците дадоха своя глас, или по-скоро би трябвало да се каже – една трета от поляците даде своя глас, защото изборната активност от едва 39% беше траурен рекорд в досегашната история на Третата Република. Това беше израз на недоволство от цялата политическа класа и е сериозен повод за размишление относно останалите причини за политическата апатия в страната. Разочарованието на поляците от техните политици е голямо: независимо дали леви или десни, правителствата от последните десет години неизменно се проваляха в различни “афери”. Затова не е чудно, че партията, която е записала в името си “ Право и справедливост” събра най-много гласове. Дали тя действително ще изпълни тази парола, остава да се види в бъдеще.

За германо-полските отношения изборът на националноконсервативната партия и на премиер като Ярослав Качински, не предвещава нищо добро. Само преди няколко месеца в периода на предизборната борба Качински заяви пред Сейма, че от Германия произлизала заплаха. Казано беше, че имало шпиони, които вършели услуги на Германия и че това били “идиоти”, които заради германските пари вършели “помирителна работа”. Подобна реторика би прилягала по-добре на комунистическите идеолози от 60-те години. Твърди и неотстъпчиви позиции зае Качински и по отношение на Русия. Германско- руския проект за газопровод през Балтийско море, който в Полша беше язвително наречен “пакта Шрьодер- Путин” беше използван през цялото време на предизборната борба като аргумент от страна на националноконсервативната партия.

Надеждите за укротяване на Ярослав Качински са свързани с “Гражданската платформа”. Тази произлязла от бившия Съюз за свобода около първия некомунистически премиер на страната Тадеуш Мазовиецки либерално-консервативна партия получи 24 % от гласовете и представлява сериозен партньор, комуто може да се гласува доверие. Ако “Право и справедливост” номинира бъдещия премиер, то външният министър вероятно ще е от “Гражданската платформа”, което ще внесе нужния баланс. И още нещо: Техният кандидат Доналд Туск има нелоши шансове, след изборите на 9 октомври да стане президент на Полша. Преди това обаче той ще трябва да се пребори срещу втория от братята Качински – Лех. Да бъдат управлявани от премиер Ярослав Качински и представлявани от президент Лех Качински – обаче е твърде екзотично даже и в очите на фрустрираните полски избиратели. А какво става с левицата? Нейният провал можеше да бъде предвиден. Само до преди няколко месецеа посткомунистическите политици трепереха, дали ще успеят отново да влязат в парламента. Противно на очакванията, досега управлявалият Съюз на Демократичната Левица получи 11 % от гласовете и с лекота прескочи петпроцентната бариера. Резултатът въпреки това е слаб,като се има предвид, че положението на икономиката в страната – с растеж от 4% продължава да е доста добро. Левицата беше също така и политическата сила, която вкара Полша в ЕС. А ангажиментът в Ирак и при “оранжевата революция” в Украйна заздрави международната роля на страната. В крайна сметка Левицата се провали от многобройните си афери и от все още прекалено високата безработица от 18%. Успехът в борбата срещу нея обаче ще предопредели и съдбата на следващото првителство от десния консервативен блок.