Забележителна гъвкавост на трудовия пазар в САЩ

Рядко канцлерът Шрьодер , министър-председателят на провинция Бавария Щойбер и лидерът на германските свободни демократи Вестервеле са бил толкова единодушни.” Не искам американски порядки на германския трудовпазар “ казва канцлерът , а председателят на Християндсоциалния съюз Щойбер заявява буквално същото с думите:” Не искаме американски порядки на германския пазар за заетостта.” Сходно гледище застъпва и председателят на свободните демократи Гидо Вестервеле.Дали обаче ниският индекс на безработица и високия стопански ръст в САЩ не доказват предимството на американския модел?Сметката явно не е толкова семпла.Прии капитализма от амеркански тип повечето германци мислят по-скоро за страна на социален мраз , в която силните преуспяват ,а слабите остават настрана. В привляклата особено внимание книга “Американските условия и неправилния страх на германците от каубойския капитализъм” авторът Олаф Герземан стига до извода , че американският капитализъм не само че е по-дееспособен в чисто икономически аспект , но е и също удивително социален. Почти не може да се оспорва превъзходството на извънредно гъвкавия американски пазар за заетостта. През 2000-ната година безработицата падна на четири процента и в момента е някъде около пет процента.Който в СЩ остане без работа може да разчита максимално девет месеца на държавна помощ трябва обаче да е съгласен да приеме почти всякаква работа каквато му се предложи. В Германия най-често се възразява с аргумента , че чудото на американския трудов пазар от началото на 90-те години се изразява всъщност само в “ зле платени ниско квалифицирани работни места “. Нещата обаче не стоят съвсем така.Във всички равнища на трудовите възнаграждения броят на работните места нарастна. Обикновен вид работа в сектора на услугите се превърна в притегателна сфера за много слабо квалифицирани или по-върастни трудещи се , които не могат вече да си намерят работ по професията. Освен това от търсещите работа се изисква в огромна степен гъвкавост , както по отношение на местонахождението на работното място таака и и по отношение на продължителността на работното време и по отношение на естеството на работата.Едно от най-важните обяснения за ниската безработица в САЩ се изразява в това , че само съвсем незначителен брой от хората останали дълго време без работа капитулират дотам , че по-социални или психологически причини завръщането им тна трудовия пазр е станало невъзможно. В Германия почти 50 процента от безработните са без работа повече от една година.В СЩ индксът на останалите без работа за повече от една година е само десет процента. И обратно , в СЩ над 30 процента намират в разстояние на един месец ново работно място докато в Германья това са по-малко от десет процента.Изключително гъвкавият трудов пазар в СЩ може непрекъснато да поема нова работна ръка. Минимален е броят на онези които потъват в трайна безработица.

Продавачите на Ферари и Мазерати в Русия нямат повод да се

оплакват. През пъ рвото полугодие технят оборт скочи с 500 процента. Също и брокерите предлагащи луксозни жилища се пълнят с пари. Нй-съпият жилищен квадратен мтър на златнта миля в Москва , улица Остошенска , достигна 25 хиляди долара. Този разточителен начин на живот се дължи на петролния бум. Русия произвежда на ден 9 милиона и триста хляди барела петрол с което се нарежда , след Саудитска Арабия , на второ място сред страните-претолопроизводителки.Ако се прибави и природния газ Русия е номер едно сред доставчитите на енергийна суровина. Понастоящем на световния пазар едн барел петрол струва около 60 долара , като прогнозите сочат възхдяща ценова тенденция. Студия на беренберг Банк под заглавие “ Енергийни суровини-стратегия 2030”предсказва бъдещи цени на фенфт от порядъка на 120 д 180 долара. Спазаряваните в Ню Йорк опционни контракти не изключват до края на годинта цената за барел петрол да скочи на 80 долара.

Всъщност едно народно стопанство което до 70 процента се захранва от приходите от износ на нефт и прирден газ би трябвало да е на печелившата страна. На правителствените заседания в Белиюя дом на Москва – министрите обаче седят вдървени пред своите лаптопове и и единственото което излиза от устата им са срещу кого ли не . За тази година правителството изчислява стопански прираст от 5 цяло и 6 до 5 цяло и 9 процента срещу 7 цяло и една десет през миналата година.Това е под средния ръст за останалите икономики в ОНД. Паралелно инфлацията вероятно ще достигне опасните 13 процента.Грешките са си вътрешно дело. Това са повишения на заплатите без подобаващо нрастване на производството , икономическа политика , която се страхува от рформи , както и държавен монопол в суровинния сектор –всичко това спъва стопанския растеж. Така в разстояние на една година заплатите се покачиха с 22 цяло и четири десети процента .В петролня сектор те достигнаха 613 евро на месец.Увеличаванетжо н производството обаче далеч не може д върв в крак с повишението на заплатите.Президнът Бутин не знае накъде с приходите.Валутните резерви на страната възлизат на 142 милиарда и 100 милиона долара.паралелно вс повече набъбва сумата ив така наречениья фонд за стабилност , който се захранва от петролните печалби.До края на годината в този фонд ще има 35 милиарда евро.В Кремъл се води дебат дали с милиардите да не се финансират ключови индустрии като например сектора на върховите технологии , дали парите да не вложт в чужбина или пък да се изразходват за благотворителни цели. Вземе ли думата президентския икономически съветник Андрей Иларионов бър зо започва да говори за “ венецуелизиране” на Русия. И Русия , също както Венецуела , разполага с огромни суровинни резерви. През първата половин на 20-тото столетие венецуела прерастна в най-богатата държава в Южна Америка.Тогава , напомня президентският съветник Иларионов , Венецуел тръгна надолу през 1957 годин , когяато започна продължилжото две десетилетия одържавяване на пертолната индустрия и на други стопански сектори. Сега посочва руският експерт , брутният вътрешен продукт на глава от населението във Венцуела е с 40 процента по-нисък отколкото през 1977 година. Илаионов вижда повратния пункт за Русия във 2004 година. Тогава бе разбит и отчасти национализиран най-големия частен концерн Юкос. Това беше преходът към интервенцонистичен модел в икономиката. Намесата от страна на държавата бе драстична ии белязана от престъпна некомпетентност. Поради дъражвана намеса петролнта индустрия изпдна в трудности. През 2003 производството на нефт напастна с девет , а през 2004 с 11 процента. Тази година производството стагнира.След случая с Юкос собствените на по-големите петролни концерни са предпазливи. Те препочитат да изнасят парите извън страната. Също и мнозинство в Кремъл е наясно че нефтът е увниверсалното лекарство за руската икономик.Ние можем да оцелеем и с такава стопанска и социлна система ,, заяваава президентският съветник Иларионов , но , подчертава той трябва да се има предвид едно- че една такава система отговаря на Третия а не на Първия свят.