Жителите на с. Безмер очакват американските военни със смесени чувства

За да превърнат Безмер в модерно военно летище американците ще трябва доста да се потрудят. Още на входа на ръждясалата метална порта става ясно, че съществуващата от 50 години военна база е всичко останало, само не и съвременна – в кулата за ръководство на полетите оборудването е от стари телефонни апарати с вилки и ръчки, останали още от времето на българо-съветската дружба.

“В момента не са включени, но в случай на необходимост вършат чудесна работа”,

казва командирът на базата Минчев.

От прозореца се виждат стари, ръждясващи съветски изстребители от типа СУ-25. Командир Минчев се надява, когато дойдат американците с тях да пристигнат и модерните Ф-16.

“Радваме се от тая страна, че ще можем да работим заедно с опитни военнослужещи, които действително са трупали опит в реални бойни действия.”

Шефът на базата в Безмер се надява и на нова писта за излитане и кацане, тъй като в сегашната са се отворили сравнително големи дупки между старите социалистически бетонни плоскости. Въпреки това командир Минчев се гордее с авиобазата също толкова, колкото и със стария си 20-годишен “мерцедес”. Казва, че тук американците ще тренират, а всичко останало е въпрос на политически решения. Именно от това обаче обикновените хора изпитват страх. Мнозина българи се опасяват, че Безмер може да се окаже много важна база в една евентуална война срещу Иран. Както напр. тази жена, която има малко магазинче в непосредствена близост до авиобазата:

“Ами страхувам се. Ако кажат, че ще нападат от тука, значи ще стане, как няма да се страхувам? Кой не се страхува от война и от нападения и т.н?”

Други пък още не знаят, какво могат да очакват от идването на американците. Ето какво мислят клиентите на малка кръчма, някои от които идват с каруци:

“Добре ли ще е, зле ли ще е, не знам. Добре е да има малко движение – с водата, с яденето, със всичко си идват в селото, в поделението. Тук почти не са идвали.”

Стотина метро по-нататък е общината, която изглежда също толкова сива и западнала, както и военното поделение. Очевидно, че от десетилетия в нея не е правено ремонт. Кметът на селото пристига с червено БМВ, облечен с анцуг и обут с джапанки. Той се надява, че американците ще ремонтират улиците и ще съживят спортната зала. Признава все пак, че това си остава по-скоро мечта, и добавя:

“Аз се надявам, че ако нещо се подобри, това ще е инфраструктурата, пътищата. Тук имаме една спортна база, която е в страшно окаяно състояние, и ако можем нещо да направим съвместно с американците, плюс нашата община, плюс ние, за да може да се използва тя от младежите на селото и от американските войници!”