Жива легенда - милята на страстта в Хамбург

Едно време основните посетители на Репербан бяха моряци от близкото пристанище. Днес на Репербан пристигат хиляди туристи, които разглеждат улицата като културна забележителност.

Музиката към един филм от 1944 година, в който се пее за нощния живот на Репербан - улицата на плътските удоволствия в Хамбург - не се вписва в представите на националсоциалистическия режим за страната и те го забраняват.

Всичко започва с веселите монахини...

Забраната обаче допълнително допринася за това Репербан да се превърне в легенда. И до днес тази мелодия е нещо като таен химн на квартала на баровете, кръчмите и проститутките. Екскурзоводката Мартина, която развежда посетители в рамките на тематичната разходка "Моряшки кокарди и мрежести чорапи", казва:

"Проституция винаги е имало, включително и тук в Хамбург покрай мореплаването. За първи път тя се споменава в исторически документи от 13 век. По онова време в Санкт Паули е имало девически манастир. Твърди се, че всичко започнало именно оттам - с веселите монахини от Хамбург", разказва Мартина. Дали това е легенда или истина е трудно да се каже. И без друго Репербан обединява по неповторим начин тези две неща.

Безспорен факт обаче е, че в течение на годините Репербан се е променил значително. През 60-те години тук процъфтява плътската любов, а спомените за онова време носят в себе си нещо трогателно невинно, което до голяма степен се е изгубило в наши дни - така поне твърдят посетители: "Репербан вече не ни харесва така както едно време. Преди беше по-хубаво. Атмосферата вече не е същата. Всичко е по-различно и не така хубаво като едно време", казва един от посетилите.

Плюшеният чар на 60-те безвъзвратно е отлетял

Обзавеждането на публичните домове е подчинено на един принцип - практичността, твърди собственик на подобно заведение: "Тук вдясно имаме още една зала за срещи. В нея се гледат филми или се приготовлява храна. Същинската част на заведението са стаите, в които се предлагат секс-услуги. Те са много добре обзаведени и на всяко легло има голяма хавлиена кърпа, която после веднага се подменя с нова..."

Плюшеният чар на 60-те години обаче безвъзвратно е отлетял. Още през 80-те години - с разпространението на болестта СПИН - Репербан започва да губи част от посетителите си. Разбира се, плътски удоволствия се предлагат и днес. На дневна светлина обаче магията на това място бързо се размива под впечатлението на мизерията на дрогираните, на уморените лица на жените, на миризмата на алкохол, урина и отпадъци. Не случайно през миналата година на Репербан беше създадена и първата зона, в която е забранена употребата на оръжия. По този начин полицията се надява да преодолее вълната на бруталност и насилие.

Автор: У. Хемпелман, Б. Узунова/Редактор: Й. Йорданова