ЕС след ирландския референдум

Германският външен министър Щайнмайер предира за това, Ирландия да бъде обвързана в процеса на преодоляване на кризата. Той настоява, осемте държави, които още не са ратифицирали договора от Лисабон, да го сторят. Щайнмайер каза:

"Мисля, че за нас в момента има само една алтернатива - а именно да продължим процеса по ратифирицирането на Лисабонския договор. Това ми се струва необходимо, поради факта, че Договорът от Лисабон представлява реакция на уголемения Европейски Съюз."

По този начин щял да се засили допълнително

натискът над Ирландия да организира втори референдум,

като декларира някои козметични промени в текста на договора. Австрийската външна министърка Пласник обаче се обяви против това, да се търси изкупителна жертва:

"Ни бива да нарочва за виновен никого, най-малкото пък Ирландия - коята е олицетворение на нашия европейски успех."

В крайна сметка през миналите три десетилетия Ирландия се разви от бедняшка колиба до една от по-богатите държави в общността. Словенският председателстващ общността Димитри Рупел, също както и ирландският външен министър Майкъл Мартин смятат на на първо време да анализират новата ситуация.

Франция, която поема от 1 юли председателството на ЕС, е привърженик на по-бързите действия, така че договорът за реформи да влезе в действие, както е предвидено, през 2009 година.

Неясно е поведението на чешкото правителство,

което също има проблеми с ратифицирането на договора. Германският външен министър Щайнмайер обаче отказа да формулира ясни срокове:

"В момента се намираме в критичен период, в който съдбата на договора от Лисабон действително е неясна. Няма да ни помогне обаче, ако сега вземем да говорим за срокове, без да сме наясно, дали изобщо ще можем да ги спазим."

При подписването на договора в Лисабон , държавите от ЕС подчертаха че с негова помощ ще е възможно да се приемат нови държави-членки от Балканските страни. Сега обаче никой повече не говори за подобна въможност, макар ,че според австрийската външна министърка Пласник, приемът на Хърватия не би трябвало да бъде отлаган, независимо от неблагоприятното развитие. Оставало в сила и обещанието към държавите от Западните Балкани, че всичките те ще влязат в общността. Как ЕС смята да излезе от настоящата криза, в която го вкара ирландският референдум - на заседанието на външните министри в Люксембург не стана ясно. Решения се очакват най-рано от срещата на върха в края на седмицата в Брюксел.