ЕС и проблемът за бежанците

Който оказва помощ на бежанци по море, върши наказуемо деяние – това е очевидното послание на един съдебен процес, който започна в края на месец ноември в Сицилия. Обвиняем в него е германецът Елиас Бийрдел – бивш председател на хуманитарната организация “Кап Анамур”. Бийрдел беше помогнал на изпаднали в беда нелегални бежанци от Африка да слязат на италианска територия. Морският път остава един от най-често използваните от африканските бежанци. Въпреки това крайбрежните държави от ЕС са оставени сами да се справят с проблема, включително и финансово. И до момента в рамките на ЕС не съществува система за по-справедливо разпределение на разходите по приемането на бежанците. Най-вече Германия, която междувременно е заобиколена отвсякъде само с държави-членки на ЕС, поради което почти не е принудена да приема бежанци, заема хардлайнерски позиции по въпросите на миграцията и даването на политическо убежище. Това е причината, Германският институт по проблемите на човешките права в Берлин да стартира специална разяснителна кампания за населението. Клаудия Лореншайд пояснява :

“Целта на тематичната поредица е да се предложи информация за различните защитни системи, които съществуват на европейско равнище и в Съвета на Европа, и които взаимно се допълват. Ще стане дума за това, какви пречки могат да възникнат, но и какви положителни ефекти са възможни.”

Положителни ефекти се очакват преди всичко от уеднаквяването на правилата спрямо кандидатите за политическо убежище. Това означава, че не би трябвало да има разлика, дали молбата за политическо убежище е подадена в Испания или Великобритания – навсякъде решението ще се взима въз основа на едни и същи принципи. Рут Вайнцирл – юристка в Германския Институт по проблемите на човешките права смята, че хармонизирането на европейското законодателство по отношение на бежанците няма алтернатива. Кандидатите за политическо убежище би трябвало да се ползват с една и съща защита във всяка страна-членка на общността. За да постигне това, ЕС основа европейската агенция за защита на границите Фронтекс. Нейното седалище се намира във Варшава. Тя започна работа през май 2005 година. Клаудия Лореншайт казва:

“Задачите са предимно в областта на координацията на оперативното сътрудничество между страните-членки на общността в сферата на защитата на границите, изследванията, съставянето на анализи за риск въз основа на информации на тайните служби по повод защитата на границите и миграционния контрол, както и при организирането на съвместни акции по защита на границите и реадмисията.”

ЕС измества задачите по защитата на общите граници все повече към периферията на общността. Патрулни катери на гранични войски контролират морските граници , а самолети – наблюдават въздушното пространство, за да могат своевременно да отрязват пътя на бежанците от Африка към ЕС. Преди една година Испания и Мароко се споразумяха да създадат лагери за връщането на малолетни бежанци, достигнали до територията на ЕС. В договора е предвиден строежа на 4 подобни лагера. Съществува ли изобщо в момента възможност за легална имиграция към ЕС? Според Рут Вайнцирл от Германския институт по човешките права в рамките на ЕС се забелязвала растяща готовност да се допусне легална имиграция. Тя казва:

“Смятам, че по този въпрос, Германия е считана за страна – спираща подобно развитие, защото тя винаги е заявявала, че достъпът до пазара на труда трябва да остане задача, която да се решава на национално равнище, а не на европейско. И все пак, в една германско-френска инициатива от есента на тази година има например наченки на желание, поне временно да се допуска трудова миграция отвън.”

Това развитие обаче е замислено главно като своего рода компенсация за онези страни, които оказват на ЕС помощ при контролирането на миграцията. Става дума например за Украйна. Правозащитната организация Хюман Райтс Уоч обвинява ЕС, че притискал украинците да не допускат мигранти или бежанци от Чечения на територията на общостта. Не само по южната граница, а и по източната се работи по създаването на специални лагери за беганци и кандидати за убежище. Към това се добява тенденциозната практика на централноевропейските държави, да задържат в ареста всеки, който е бил открит на границата без документи за самоличност. По този начин се осуетява възможността да започне проверка, дали въпросният бежанец се нуждае от защита или не. Проблемът на повечето бежанци се състои в това, че трябва да докажат, какво им се е случило там, откъдето бягат. Нужни са доказателства за изтезания или друго недопустимо насилие спрямо личността. В повечето случаи обаче държавите от ЕС проверяват само, от коя страна е бежанецът. При това ЕС има намерение да състави списък от страни, от които бежанците да нямат почти никакви шансове да претендират за политическо убежище. Засега обаче европейските държави не могат да се споразумеят около списъка на така наречените “сигурни трети страни”. Германската юристка Рут Вайнцирл пояснява :

“ Това би трябвало да са страни извън ЕС. Но да се намерят страни, които не са в общността, но въпреки това предлагат надеждна защита на човешките права, добре разработена система за признаване на убежище, включително и нужната правна защита, е доста трудно. Изборът на подобни страни е твърде ограничен и това е мисля, причината, поради която страните от ЕС не можаха да се споразумеят около списък на “сигурни трети страни”. Според мене е добре, че те не постигнаха това споразумение, защото на практика почти няма страни, които да заслужават да са в подобен списък. Освен това, след източното разширяване на ЕС концепцията за “сигурните трети страни” чисто и просто е отживелица”