ЕС и "големият взрив"

Изведнъж западното обществено мнение съзира обратната страна на амбициозната стратегия на ЕС да заличи разделенията, възникнали вследствие на Студената война. Вниманието се фокусира върху чувствителни проблеми като имиграцията и трудовата заетост. Полша с нейното почти 40-милионно население е най-голямото плашило, например, за Германия, където мнозина се опасяват, че евтината полска работна ръка може да се окаже непреодолима конкуренция.

На теория общността винаги е знаела, че за нея разширението е свързано с огромно финансова бреме. На практика повечето страни-членки отхвърлиха обаче предложенията на Еврокомисията за значителни увеличения в следващия бюджет, необходими за да се окаже начална помощ на новодошлите. Сега се завихря политическа битка по бюджета на Брюксел за 2007-13 година; Комисията иска увеличения, които биха повишили актуалното бюджетно ниво от 100 на 140 милиарда долара годишно. Изходът от преговорите може да се предскаже още от сега: поразените от рецесията страни от ЕС, които нарушават вече собствените граници за дефицита на общността, едва ли ще се съгласят да затънат в още по-големи дългове, за да повишат жизнения стандарт в балтийските републики, Средна Европа, Малта и Кипър.

Съмнително е дали това е разумна рецепта за разширяването на Съюза. Новодошлите усещат все по-осезаемо, че на тях се гледа като на бедни роднини, приемани без никакъв възторг. В Брюксел пък загряват, че регламентът на Съюза дава силни оръжия в ръцете на всички свои членове. Ако новодошлите решат, че ги притискат прекалено, те биха имали възможност да блокират цялата работа на общността. Все още е рано да си представяме сценарии, противопоставящи богатите срещу бедните в ЕС. Големият урок от досегашната почти 50-годишна история на общността е, че безогледното отстояване на националните интереси никога не носи дивиденти. Дали това ще важи и занапред, остава да видим. Има няколко причини, поради които този разширителен кръг се различава значително от предишните - от взаимното непознаване на политическите системи и култури до факта, че новите десет страни-членки са само авангардът на едно още по-голямо разширение, присъединяващо Румъния и България, и вероятно Турция, Хърватия и още една група балкански страни.