ЕС и Балканите

Големите очаквания, свързани с процеса на демократизация на балканските страни, не се оправдаха. Въпреки помощите в размер на милиарди и няколко мироопазващи мисии, промяната се извършва много бавно. Последните парламентарни избори навсякъде доведоха отново на власт старите националисти.

Какви са причините? Във всички страни, възникнали след разпадането на старата Югославия, хората са разочаровани. Това се отнася да кажем за Хърватия, където на власт отново е национал-консервативната партия на някогашния президент Франьо Туджман; една партия, която се бореше както за независимостта на Хърватия, така и за насилственото разделение на Босна и Херцеговина.

В същото време промяната в ръководните места върви много бавно. Тя се затруднява не на последно място от липсата на сплотеност сред реформистките сили, които, например в Сърбия, хабят време и усилия във вътрешнопартийни дрязги вместо в прокарването на демократичните реформи. Последните президентски избори там бяха същинска катастрофа. Те пак се провалиха поради липсата на необходимия избирателски минимум, като най-много гласове получи един радикален националист. Това е много неприятно развитие, което не вещае нищо добро за предстоящите в края на месеца парламентарни избори.

Също и в БиХ реформистите успяха да се задържат на власт едва две години, преди старите сили отново да поемат властта. Причината тук е ясна: избирателите са убедени, че националистическите партии защищават интересите на съответните етнически групи по-добре, отколкото правят това реформистите. В Македония тъпче на място "Охридското споразумение", постигнато със съдействито на ЕС и целящо да даде тласък на мирното съвместно съществуване между албанци и македонци. Освен края на въоръженото насилие, не се забелязва обаче никакъв друг напредък.

За да се постигне реален напредък си остава все така необходима помощта на ЕС. Няма смисъл впрочем да се залага изключително на финансови инжекции; балканският стабилизационен пакт показа, че просто липсват свестни структури за оползотворяването на парите. Наложителен е обаче и в бъдеще военно-политически ангажимент от страна на Брюксел. Поемането от ЕС на мисията на СФОР в Босна би било важна стъпка, за да се демонстрира военно-политическо присъствие.

Същевременно ЕС трябва да положи усилия, насърчаващи собствената отговорност на отделните балкански страни. Брюксел трябва да настоява те да се придържат по-стриктно към правните норми и да сътрудничат по-ефикасно с Трибунала в Хага. Успоредно с това трябва да се съдейства и за решаването на най-парещите въпроси: статута на Косово, конституционния конфликт в Македония и бъдещето на държавната формация Сърбия и Черна гора.