1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ердоган и Буш могат само да ограничат щетите от конфликта с ПКК, но не и да го разрешат.

6 ноември 2007

Мехтилд Брокамп коментира:

https://p.dw.com/p/C38S
Единствено суровата зима може да спре верните на вожда си Йоджалан бойци от ПКК и да отложи задълбочаването на кризата по турско-иракската граница.Снимка: AP

От самото начало за Буш е ясно едно: ПКК в Северен Ирак е терористична организация и общ враг на Турция и САЩ. Това обаче са само силни думи, нищо повече. Защото едно нещо е изключено за президента Буш: сражения срещу общия враг в единствения мирен регион на Ирак – Кюрдистан. В същото време турският президент Ердоган, който е поставен на изключително голям вътрешно-политически натиск, заплашва с военно нахлуване в Ирак, но предпочита това да сторят САЩ. Защото турският премиер е наясно с това, че няма как да спечели тази битка. Нещо повече евентуално турско нахлуване в Северен Ирак би могло да доведе до гражданска война там. Вярно, сто хиляди турски войника са вече на границата, но засега има само отделни сражения.

Президентът Буш също е изправен пред дилема и се опитва да седне между два стола. От години насам, Турция, съюзник от НАТО позволява на САЩ да използват военновъздушната й база Инджирлик. Само така Вашингтон може да обновява непрекъснато контингентите си в Афганистан и Ирак. Срещу това обаче Анкара настоява да получи помощ и то с пълно право. В същото време Вашингтон покровителства кюрдите в Северен Ирак, което води задължително до обтягане на отношенията с Анкара. Ситуацията се усложнява допълнително и от факта, че САЩ снабдяват с оръжие иранско-кюрдска групировка-подразделение на ПКК, която организира атентати в Иран. Въпросът е, дали в случай на военен сблъсък американската армия може да различи ПКК от иранското й подразделение? За Вашингтон целия Среден изток се превърна във военен регион, в непоправима стратегическа грешка. Още едно бойно поле ще направи провалът пълен.

Точно затова във Вашингтон турският премиер не постигна онова, което искаше. Американският президент обеща само, че Анкара ще има по-улеснен достъп до информациите на тайните служби за ПКК. Конкретно става дума за информации за трансфера на хора и пари за ПКК. Фактът, че турският премиер изглеждаше все пак доволен, говори едно: и той, и Буш искат да печелят време. Защото не след дълго в Северен Ирак ще настъпи зима и трудно проходимите, засипани със сняг проходи ще накарат бойците от ПКК да се оттеглят в планината. Нападенията им над турска територия и без това стават все по-малко, а експлозивните настроения в Турция може би ще се успокоят.

Ето защо Буш и Ердоган могат само да намалят щетите. Сега у дома турският премиер ще трябва да представи американските обещания като успешен край на разговорите във Вашингтон. Защото в битката срещу ПКК турските военни преследват свои собствени цели. Например: подклаждат напрежението с кюрдските сепаратисти, за да блокират процеса на демократизация в Турция. Така американската политика всъщност налива вода в мелницата на турската армия. Буш има само една възможност: да лавира.