“Ерата Шрьодер” - есе на “Зюддойче Цайтунг”

Краят на едно канцлерство. Има една карикатура, която може да се види във всички учебници по история , тя е от 1890 година и изобразява следното: Старият и уморен Ото фон Бисмарк напуска разочарован големият кораб по въжената стълба, държейки се с дясната ръка за перилата, и подпирайке с с лявата ръка за външната стена. Под карикатурата стои известния надпис: Кормчията напуска кораба.

Герхард Шрьодер никога не имал претенцията да е подобен кормчия. И все пак изглежда уморен и меланхоличен. Меланхолията си обаче той добре прикрива зад екзалтирана жизненост, която владее особено добре. Как само се е променило изражението му през седемте години на неговото канцлерство! Финалните усилия на предизборната борба и на последвалите седмици са оставили своя дълбок отпечатък. Как ли ще изглеждат следите на “властта” по лицето на Ангела Меркел някой ден? На слаба светлина лицето на Шрьодер изглежда като това на Дракула след прогонването му от Трансилвания.Може би му е прилошало по време на неговото “германско пътуване” . Това не беше пътуване на луксозен парен кораб, какъвто виждаме на карикатурата от 1890 година. Ерата Шрьодер беше ера на лудешко спускане надолу и стремително изкачване нагоре. Понякога пътувашите с него стенеха от неудоволствие, друг път викаха от възторг или от ужас.

Канцлерът в началото беше обект на много адмирации за своите реформи , а после така проклинан – отчасти от същите хора, но с една година време помежду двете. Извисен от изборни успехи, но и преследван от ужасни провали. Първоначално беше “медийният канцлер”, после се превърна в анти-медиен канцлер , и накрая за малко да спечели отново изборите напук на всички кампании срещу него. Ако изборите можеха да бъдат само три седмици по-късно, нищо чудно Шрьодер да си беше останал шеф на федералното правителство.

Той започна пътя си като канцлер на всеобщата популярност, после се превърна в канцлер на “непопулярността” . Той изнасили партията си , а после я ухажваше като любовник. На края социалдемократическата партия го заобича – него, прочул се първо с това, че е по-скоро “другар на икономическите босове”, отколкото на другарие си “по партия”. Шрьодер – това беше всъщност самата Германия с цялата си противоречивост , с цялото си искане и не-можене, с цялата си летаргия и енергичност, със своето перчене, чувствителност и бруталност.

Израснал в бедност и издигнал се до канцлерския пост, Шрьодер представаше Германия по-добре от най-добрите дипломати. Той олицетворяваше Германия на следвоенния период, на стопанското чудо и на кризата в стопанското чудо. Той беше детето на следвоенния период, така както предшественикът му Кол беше детето на войната. Той съпреживя всички конфликти и заблуди на своето поколение : екзалтацията на 68-ма година и връщането към новия център. По пътя си през институциите той се издигна до върха, по-високо от всички останали, независимо че имаше по- умни и по-словесно улесненир от него, но не и така категорично ориентирани към властта.

Шрьодер е пример за това, че хората са в състояние в значителна степен да променят институциите. До преди дни едва ли е било мислимо, че на голямата тържествена проверка на армията за изпращането на канцлера може да се свири песента на Меки Ножа от Курт Вайл вместо Тържествения марш на ездачите, но еточе и това стана в Хановер. Герхард Шрьодер промени Бундесвера по същия начин, по който и цялата страна. Сбогом канцлерю!