Езикът на Исус

Ученият предполага обаче, че той е владеел най-вероятно два езика: като евреин той говорел на еврейски (или иврит), а като дърводелец от Галилея - на арамейски.

През изминалите столетия науката не е била така сигурна по този въпрос. През 18 в. се изказва предположението, че по времето на Исус най-важният, макар и не единствен език в Палестина е бил гръцкият. Исус разговаря с Пилат без преводач, и това трябва да е било само на гръцки. През 19 в. се налага становището, че разговорният език на Исус бил иврит - но без да се прави разлика между еврейския език на Стария завет и разговорния еврейски по времето на Исус.

Днес знаем, напомня Ян Ретсьо, че паралелно са съществували две форми на иврит: библейският еврейски на равинистичната литература; като част от равинистичното движение, Исус сигурно е знаел този език. Но езикът на Библията никога не е бил жив, разговорен език. Такъв е бил по-скоро ивритът на Мишната, сборника съхранил устните предания на юдаизма. Хората са се молили на този език, който никога не е бил обаче свещен културен език.

Като евреин, намесващ се активно в равинските дискусии, Исус трябва да е владеел тези две форми на иврит. Впрочем това не е всичко, тъй като по негово време Палестина е била същински Вавилон. Римските войници са говорили на латински; търговците, които са били в контакт с тях, сигурно също са ползвали латински. Римският елит е бил възпитан на гръцки, езика на който след Александър Велики се е говорело в Близкия Изток и средиземноморския регион. Освен това от Месопотамия в Палестина прониква арамейският език, и тъкмо евреите в Галилея са говорели на един от арамейските диалекти.

Днес арамейският, единият от езиците на Исус, все още се говори от 20 хиляди сирийско-православни християни в Турция, както и в северен Ирак. Един западноарамейски диалект е оцелял в сирийския град Маалула, отдалечен на само стотина километра от Галилея.

Днес арамейският е един жив и същевременно застрашен език. Парадоксът е, че старият арамейски е познат и съхранен във всичките му фасети, докато новият е застрашен от изчезване. Известна надежда за оцеляването му като културен език някои учени виждат в това, че новоарамейският се проучва подробно от сирийско-православни християни, живеещи в изгнание в Германия, Швеция и САЩ. Жалко само, че в сегашния момент на растящ интерес към ориенталските християни, в германските университети се закриват изследователските катедри за християнския Ориент. Това стана вече в Бон, Мюнстер и Марбург, и предстои в Тюбинген.