Езиковото многообразие в Европа

Всички граждани на ЕС имат право да контактуват с властите, парламентите и съдебните инстанции на ЕС на своя майчин език. Това беше едно от първите решения на общността, взето преди 50 години. По онова време имаше четири основни езика и шест страни-членки. През последните три години – след влизането на източноевропейските страни в ЕС – броят на езиците се увеличи повече от два пъти. Всичко това създава възможности за няколко хиляди възможни комбинации за превод. Пресконференциите на новия еврокомисар за езиковото многообразие Леонард Орбан теоретично трябва да се превеждат на 21 езика. Всичките милион и половина страници, които бълва ЕС годишно също се превеждат на всички езици. Това предизвиква милиардни разноски. Въвеждането на един общ официален език на общността – например на английски – от гледна точка на еврокомисаря Орбан –е немислимо. Той казва:

“От политическа гледна точка не е приемливо да се принуждават гражданите на общността да използват един-единствен език, независимо дали английски или друг. Един общ език за всички не може да има.”

Подобно решение едва ли може да прието от французи, германци, италианци, поляци и много други представители на ЕС. Затова еврокомисарят Орбан смята да положи усилия, гражданите на ЕС да знаят възможно повече европейски езици. Образователните въпроси обаче са в компетенцията на отделните –страни-членки. Какво тогава може да постигне един евро-комисар по езиковото многообразие, чийто ресор беше създаден след присъединяването на Румъния към ЕС в януари 2007 година. Той казва:

“Моите дейности като комисар запълвят цял работен ден. Задачите ми се състоят от две много важни области – ще дам за пример политическата роля на езиковото многообразие. Това е много важна тема за някои части на общността. Има множество връзки и пресечни точки между тези и други политически области като въпросите за конкурентноспособността, за обществената култура, правото и т.н.”

От икономическа гледна точка – според Орбан – е предимство, когато различните фирми говорят езика на своите клиенти. От друга страна Орбан не може да отрече, че в глобалния свят на икономиката основният език е английският, който се ползва не само от европейците, но и от китайците и индийците.
В същото време в Европа се задълбочава езиковата раздробеност. Езикът на ирландците – галският – също е вече официален език на ЕС от началото на тази година. Испанските региони Каталония и страната на баските отдавна се борят за това, техните езици също да станат официални за общността. Освен тях има още други 40 регионали езици в рамките на ЕС.
Засега основната грижа на Леонард Орбан е, да намери достатъчно преводачи на сегашните официални европейски езици, защото гърци, които говорят финландски или поляци с познания по португалски са твърде голяма рядкост. Орбан казва:

“Преводачите са обикновенно от страните-членки. Бих искал да окуража държавите от ЕС да обучават повече преводачи за писмен и устен превод – защото това са много трудни дейности, които поставят високи изисквания.”

Не е учудващо, че на първата пресконференция на новия еврокомисар Леонард Орбан, езиковото многообразие се провали поради особеностите на служебния график на преводачите. От теоретично предлаганите 22 езика, общо 6 не можеха да бъдат предложени – поради липса на достатъчно преводачи.