Едмунд Щойбер критикува източното разширяване

“За присъединяването на една страна към ЕС от решаващо значение трябва да бъде подготвеността и за членство и способността на ЕС да приема нови държави” – твърди Щойбер в съобщение за печата на Баварската държавна канцелария. Той обвинява федералното правителство, че не си е свършило работата в Брюксел и е водило преговорите по незадоволителен начин. Щойбер твърди, че Австрия е преговаряла много по-ефективно и се аргументира с това, че в случай на прием на Румъния в общността, австрийското правителство е договорило много повече сфери и професии, по които местната работна ръка ще бъде защитена от работници от Румъния. Изобщо в критиките на Щойбер става дума предимно за Румъния. Така например той изразява пълното си неразбиране по повод подписаната от германското правителство декларация в Люксембург, в която дословно се казва следното: Страните-членки на ЕС ще положат усилия, да дадат по-голям достъп на румънските граждани до националните си пазари на труда, с оглед на изравняването на правата им в рамките на общността. Възможностите за трудова заетост на румънски граждани в ЕС би трябвало да се подобрят значително след приемането на Румъния в общността”-край на цитата. Щойбер намира за напълно непонятно, как при положение , че в Германия има над 5 милиона безработни, германското правителство слага подписа си под подобна декларация и заявява, че си представя по друг начин защитата на националните интереси. Щойбер пояснява още, че основният проблем се крие в това, че в Германия пристигат множество източноевропйци, които под прикритието на фиктивни собствени фирми, предлагат работната си ръка на дъмпингови цени от по едно или две евро. Щойбер заявява, че подобни цени убиват всяка германска занаятчийска фирми или фирма за услуги, които имат значителни разходи за социално осигуряване, данъци и тарифно фиксирани заплати. Щойбер апелира към федералното правителство, да не повтаря грешките на последната година, когато бяха приети десет нови държави в ЕС, за които не бяха предвидени клаузи за защита от евтина работна ръка. С оглед на това той предупреждава да се вземат мерки за недопускането на голям приток на румънски работници към германския пазар. В тази връзка Щойбер обявява, че тези въпроси ще бъдат много внимателно разглеждани при процедурата по ратифицирането на румънския договор за присъединяване към ЕС от германския парламент. Щойбер отново изказва неодобрението си, европейските процеси на разширяване да стават автоматични и твърди, че ЕС е претоварен от приемането на толкова много нови страни. Позицията на Щойбер среща отпор от редица германски социалдемократи, включително и от бившия еврокомисар по източното разширяване Ферхойген, който заявява, че също както и при първата вълна на разширяването през май миналата година и сега няма да има “сериозна опасност” за германските работни места. А румънците и българите ще имат право да работят без ограничения в Германия едва след като мине седемгодишен преходен период. Според Ферхойген, истинският проблем, който обаче се премълчава от Щойбер, не е свързан непременно с чужбина. Проблемът за Ферхойген се крие например в това, че германски фирми наемат евтина работна ръка от Източна Европа, като по този начин си подсигуряват нелоялни предимства пред своите конкуренти. Ферхойген окачествява като “непоносимо пресилени и абсурдни” представите, че в Европа има полуномадски нациии и милиони, които чакат в палаткови лагери по границите, страните им да бъдат приети в ЕС , за да атакуват германския пазар на труда. В заключение Ферхойген заявява, че шефът на ХСС явно още не схванал, че конкуренцията в икономиката не е еднопосочна улица и че Германия е страната, която в най-силна степен продължава да извлича ползи от източното разширяване.