1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Един паметен африкански юбилей

5 март 2007

Преди 50 години , на 6 март 1957, като първа държава на африканския континент , Гана обяви независимост от британската колониална власт. Появиха се обаче нови зависимости и нови проблеми .Борбата срещу тези нови проблеми трябва да стане по-ефикасна- смята в следния коментар нашата политическа наблюдателка Уте Шефер.

https://p.dw.com/p/Atcc
Училище в Сиера Леоне
Училище в Сиера ЛеонеСнимка: picture-alliance/dpa/T. Schulze

Гана е добър пример , какво могат да постигнат реформаторски държави в Африка: свободни и демократични избори , сравнително либерална икономика до голяма степен свободна преса и активно гражданско общество. Гана принадлежи в Африка към държавите-образец , към страните които успешно полагат усилия да се отърсят от бремето на социалистически останки , страни които се борят срещу корупцията и които чрез разкриване на перспективи за младите хора се опитват да дадат отпор на масивната имиграция.

Но примерът Гана показва също и това растежът има своите граници в онези африкански държави , които до голяма степен трябва да се справят без собствени ресурси. Рецептите от страните оказващи помощ за развитие , от международните финансови институции от световната търговия- това са нови зависимости , които сега 50 години след независимостта на първата африканска държава дойдоха на мястото на колониалните зависимости.

Все още ресурсите са за африканските държави най-сигурния фактор са успех. И суровините на Африка ще станат през идните години по-важни за световното стопанство.Злато в Конго , нефт в Ангола , манган в Габун- от 2000 година насам богатите на ресурси държави в Африка бележат добър икономически растеж.Суровините обаче могат да играят решаваща роля в борбата срещу бедността само ако е налице и политика водена с чувство на отговорност.Ангола бележи стопански прираст от 26 процента. Приходите от този растеж обаче почти не ползват бедните в страната.В Ангола , както и в други страни на континента природните богатства са един вид магазин на самообслужване за един корумпиран политически елит.В независима Африка липсва чувство за отговорност , липсва политическа воля , не навсякъде , но в някои страни тази липса е направо драматична.С края на студената война Африка изчезна от политическата агенда.От началото на новото хилядолетие това състояние се промени. Стар фактори на влияние като САЩ и Великобритания засилиха присъствието си. Китай напира с пълна сила на африканския континент. Интересите на тези сили са сходни – на първа линия става дума за достъп до евтини суровини , а след това също и за смекчаване на кризи и конфликти.Има и още една причина поради която Африка стои във фокуса на международната политика .Това е познанието че на напиращи въпроси на бъдещето преди всичко климат , пандемии и миграция , не може да се даде отговор без Африка.Глобалните въпроси на бъдещето могат да се разрешават само съвместно – никой не може да разрешава тези проблеми независимо от другите.