Един виртуоз в Бон

Eдър, висок, с олисяваща глава и широка брада – Раду Лупу прилича на разпопен балканджия, оказал се случайно пред рояла. Впечатлението се подсилва от почти небрежния начин, по който сяда на грозния тънкокрак стол, отпуска се удобно на облегалката и поставя ръце на клавиатурата. Роялът изглежда малък за ръста му, клавишите – крехки под огромните му ръце. Оттук нататък външните подробности нямат значение. Раду Лупу се слива с музиката.

Програмата, която този изключителен клавирен перфекционист поднесе в препълнената камерна зала на Дома-музей Бетховен, беше в най-добрия смисъл на думата консервативна: соната № 664 от Шуберт, соната № 18 от Бетховен, подборка от прелюди на Дебюси и четири балади оп. 10 от Брамс. Румънският пианист може да си позволи да свири само своите любими композитори, а това – казва той – са “композиторите, които ми подхождат, по-точно, които ме харесват най-много”.

Раду Лупу е роден през 1945 в едно малко градче в района на делтата на Дунав. Първоначално той се изживява като композитор и когато на дванайсет години прави сценичния си дебют, изпълнява само собствени композиции. По-късно учи в Московската консерватория при един от най-големите клавирни педагози, Генрих Нойхаус, от когото усвоява преди всичко вярност към оригинала и необходимостта от вслушване във всеки тон. Тези качества определят и днес изпълнителския му стил. През 60-те години Лупу печели поредица важни конкурси (включително Ван Клайбърн, Енеску, Лийдс), които му откриват достъпа до световните сцени. Днес, вече 61-годишен, Раду Лупу продължава да концертира по всички континенти, славен като една от големите музикални личности на своето поколение.