Евроскептицизъм?

Още в края на миналата година редица социологически сондажи подсказваха зараждащите се „социално разочарование и евроскептицизъм”, с които лидерът на БСП стресна своите съпартийци. Изследване на НЦИОМ, направено в навечерието на

еврочленството на страната показа, че мнозинството българи буквално се тресат от страхове и опасения. Близо 60 на сто от анкетираните тогава изразиха силно безпокойство около очакваното повишаване на цените и услугите, като повечето от тях говореха за настъпване на „ценови шок”. Скокът на цените неизбежно ще доведе до всеобщо обедняване, прогнозираха други анкетирани, като някои посочиха, че на фона на растящите цени заплатите ще останат ниски и хората няма да бъда в състояние да посрещнат дори нужди от първа необходимост.

Палитрата от страхове, достигащи до натрапливия характер на фобии, се простираше от санкции след като България не успее да се справи с изискванията на ЕС, преминаваше през неизвестностите около новите европейски изисквания във всички обществени сфери и странните опасения от загуба на националната идентичност, и достигаше до емиграцията на младите и квалифицирани българи, до задълбочаването на демографската криза и дефицита на висококвалифицирани кадри, както и до тероризма и международната организирана престъпност. Немалка част от анкетираните споделяха и опасенията си от недостиг на електроенергия, поради спирането на двата реактора на АЕЦ „Козлодуй”, от злоупотреби при разпределянето на еврофондовете, както и ужасът на по-възрастните от увеличаване изискванията за пенсиониране и нарастване на социалната равнопоставеност.

Лошото е, че месец след българското еврочленство, всички тези страхове са на път да се окажат съвършено основателни, а премиерът Станишев и неговите съпартийци добре разбират това.

Обичайните за края на пролетта социални и обществени протести този път започнаха от първите дни на годината, когато страната се оказа заляна от всякакъв вид граждански неподчинения, блокирания на пътища, обществени акции и откровени демонстрации на недоволство в столицата и големите градове. Пенсионерите скандираха за повишаване на сумата, с която водят жалко съществуване след края на трудовия си път. В редица сектори на стопанството и частния бизнес хората протестираха срещу ниските заплати и увеличаването на всички цени. Недоволните клиенти на „Топлофикация”, воглаве с ужилени с дебели сметки за парно депутати и министри, също издигнаха протестен глас и обявиха, че не възнамеряват да плащат за изразходваната топлоенергия. Еколози не само организираха подписки за защита на природата, но стигнаха и до безумната идея за екотероризъм, като заплашиха, че ще активират с взрив лавина над ски курорта Банско ако не бъдат взети спешни мерки за спиране съсипването на българските планини и морския бряг от безумното строителство. Жители на редица градове се обявиха срещу „Натура 2000” – европейската мрежа от защитени природни територии – с искане техните населени места да не попадат в границите на предвидените райони. С доста популистки апломб премиерът Станишев ги подкрепи на съботния партиен форум, като заяви, че България не можела да бъде просто „природния резерват на Европейския съюз”, като че в това има нещо лошо! Типично по български най-активни се оказаха протестиращите срещу акциза върху домашната ракия, които не само изведоха проблема начело на дългия списък от евро-страхове, но и успяха да го превърнат в символ на националната идентичност и регионалните разбирания за човешко достойнство. Показателен в това отношение се оказа лозунгът, издигнат от възрастни любители на домашните напитки, който гласи :”С домашна ракия и вино бедността е по-лека!”.

Възниква въпросът – защо сега българските социалисти изразяват толкова голямо безпокойство около „социалното разочарование и евроскептицизма сред хората”, за които техния партиен лидер казва че са основни рискове пред БСП и левицата?

Отговорът може би се крие в събитията, станали точно преди 10 години в България. Тогава безумното социалистическо правителство на Жан Виденов за броени месеци беше докарало страната до положение курсът на долара да достигне 1300, а килограм кашкавал да струва 5000 лева и когато връщането на втория мандат за съставяне на социалистически кабинет не беше плод на „национално отговорна” и „компромисна” политика, а резултат от натиска на хората излезли по площадите в национална стачка и блокирали на практика държавата.

Дали БСП е разбрала урока от 4 февруари 1997 година не е много ясно. Засега единствено личи, че страховете на управляващите социалисти за властта са не по-слаби от опасенията на хората, свързани със собственото им всекидневно битие.

Всъщност ясното е друго – страхът сковава както механизмите на управлението, така и функциите на свободното общество. А животът в постоянен страх е много далеч от реалностите на едно пълноценно европейско членство.