Евроречник и Еврокултура

Идеята за създаване на Евроречник на български език не е много популярна в обществото,може би защото истинският сблъсък в комуникацията между институциите на страната и европейските им партньори все още не се е състоял. Въпреки че във всички министерства са създадени отдели по Евроинтеграция, работещите в тях специалисти, които всекидневно разменят различна по характер и обем информация с Брюксел, я обличат в една по-скоро традиционна форма, обременена от изходящи и входящи номера, от параграфи и грифове, с две думи форма, съответстваща на служебната кореспонденция между две структурно различни системи. Формално и фактически това отговаря на действителността. България все още е външен на Евросъюза партньор и синхронизирането на стандартите в комуникацията е едва в своето начало.

Този аспект от присъединяването обаче е извънредно важен и не бива да се подценява. Качественото общуване, освен че спестява много време и ред недоразумения, се счита и за един от задължителните предпазни буфери по отношение на така наречения културен шок. А неговото улесняване е задача не само на социолингвистите, лингвистите, лексиколозите и полиглотите, чиито знания рано или късно ще бъдат синтетизирани в така необходимия Евро-български речник. Другият аспект засяга работата на онези културни посредници, които познават европейските норми и практики, както и начина за тяхното адаптиране към българския опит. Тези хора са културните преводачи, без което нито една уважаваща себе си компания не тръгва на преговори. …

Учи ли се това?

И да, и не.

Инструментариума специалистите го получават в университетските аудитории и в практиката. Възпитанието – в семейството и в обществото. Когато казваме, че общуването между нации и етноси трябва да бъде четено през съответните културни различия, ние отчитаме именно контекста, който е формирал както човекът, така и понятийния апарат и поведенческите модели.

За разлика от служителите на държавната администрация, големите неправителствени организации в България имат по-голям опит и по-разнообразна мрежа от контакти. Тяхната база данни може да се ползва, ако чиновническото тяло и представителите на независимите институции преодолеят клишираните представи за другия и ако и двете страни намерят общ интерес в такова партньорство,

България може да излъчи качествени екипи, които да съчетават от една страна бързината и свободата при взимането на решения, а от друга административния ресурс и институционалния потенциал на държавните структури. Това впрочем е единствения ни шанс да наваксаме изгубеното време…