Европейският съюз под егидата на Германия

В геополитически план Германия заема централно място в разширения Европейски съюз. Тя единствена граничи с осем страни-членки на Общността. От съседите й само Швейцария, с която я дели 346-километрова граница, не членува в Европейския съюз. Германия е най-многобройната страна под еврозвездния флаг: всеки шести гражданин на Европейския съюз е германец. Страната внася „нето“ над 6 милиарда евро годишно в Брюкселската хазна, повече отколкото Франция и Великобритания взети заедно. От 1958 година насам Германия е била 11 пъти на председателския пост, за последен път през първата половина на 1999-та – годината, в която бе създадена еврозоната.

Но ролята на Федералната република в Европейския съюз едва ли може да се опише единствено с езика на статистиката. Архитектурата на общия европейски дом е немислима без френско-германския фундамент, а обединението на Германия бе прелюдията към обединението на Европа. Страната винаги е била сред главните актьори на европейската сцена, затова и очакванията към германското председателство са големи. Президентът на Еврокомисията Барозу изрази надеждата, т.нар. съживителен „ефект на Клинсман“ да бъде пренесен от Германия в Европейския съюз.

Германският външен министър Щайнмайер обобщи в три точки изписаната на 25 страници програма на правителството. На първо място той посочи ратифицирането на Kонституцията, превърнала се по неговите думи в „символ на самоблокадата” на Европейския съюз. Очаква се по време на срещата на Европейския съвет на 21 и 22 юни в Брюксел да бъде представена „пътна карта”, която да изведе Общността от конституционната криза. Щайнмайер подчерта, че в основата на дискусиите ще бъде сегашният договорен текст, дистанцирайки се от исканията за радикална промяна на Конституцията.

На второ място външният министър подчерта необходимостта, европейците да говорят с „един глас” пред света. Липсата на единна външна политика на Европейския съюз е съществена пречка, имайки пред вид, че през идните шест месеца предстоят важни решения. Те засягат новото споразумение с Русия, рамковия договор с Китай, статутът на Косово или преговорите за присъединяването на Турция и Хърватска към Европейския съюз.

Като трети приоритет на германското председателство Щайнмайер определи „политиката, насочена към бъдещето” на Европа. По неговите думи „днес трябва да дадем отговор на въпроса, къде искаме да сме през 2020 година”. От съществено значение тук е енергийната политика и защитата на климата, които се разглеждат като единен „пакет”. Те ще бъдат тема на Европейския съвет на 8-ми и 9-ти март.

Фактът, че България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз по време на германското председателство, крие в себе си особена символика. Подобно на Западна Германия след Втората световна война, двете страни извървяха след 1989-та пътя от тоталитаризма към демокрацията. Разликата се състои в това, че германците изживяха паралелно с този процес и своето „икономическо чудо” – онзи подем, на който България и Румъния все още се надяват.