Европейският съюз и кризата в Сърбия и Черна Гора

а гора и без това получава все по-малка подкрепа от страна на сръбския правителствен ръководител Войслав Кощуница. Отново бъдещето на региона зависи от поведението на Европейския съюз , смята в следния коментар нашият балкански наблюдател Клаус Даман:

Ощ преди години нямаше вче никакво съмнение , че съюзът Сърбия – Черна Гора ще просъществува като държавна формация само на книга. Образуването на този съюз бе последната стъпка , която не предотврати , а само отложи пълното разпадане на Югославия. Бившият черногорски президент , а сега министър –председател Мило Джуканович, още преди време започна да руши систематично един след друг мостовете между Подгорица и Белград .Против волята на Европейския съюз Джуканович направи германската марка , а по-късно еврото единственото платежно средство в своето владение. Сега Джуканович с успех предоврати изборите за съюзен парламент.С големи усилия Брюксел успя през 2003 година да склони Подгорица и Белград да възприемат компромисната формула за “ Държавен съюз “.В крайна сметка Джуканович изяви съгласие да изчака до 2006-а година за да организира визирания референдум за пълната независмост на Черна Гора. В Брюксел никой няма интерес от по-нататъшно раздробяване на региона тъй като ако Черна гора се отдели изцяло от Сърбя , тогава не би било възможно на косовските албанци да се отказва независимост .

И без това вече се загърби първоначалната догма , според която косоварите трябвало най-напред да отговарят на демократичните стандарти преди да се се пристъпи към въпроса за техния статут. Сега се преговаря паралелно и по двете теми. Но разпадне ли се формацията Сърбия-Черна гора тогава темата за демократичните стандарти ще отиде в глуха линия. Ясно е обаче и това , че две години след създаването на държавния съюз равносметката е катастрофална и че тактикта за печелене на време на доведе доникъде. Държавният глава Светозар Марович и външният министър Вук Драшкович не получават почти никаква подкрепа тъй като Джуканович е против държавния съюз и иска независимост. Сръбският министър-председател Войслав Кощуница пък недолюбва Марович и Драшкович тъй като не следват неговата политическа линия. Жестът на Марович да се извини за престъпленията в Хърватия , бе посрещнат от Кощуница точно толкова равнодушно , както и уверенията му за желание за сътрудничество с трибунала в Хага , тъй като в крайна сметка от чие име всъщност говорят Марович и Драшкович?

Твърдоглавието на Кощуница в диалога с Европейския съюз всъщност е добре дошло за Джуканович.Той самият е много дружелюбен към Брюксел като подчертава че той не е виновен за поведението на Кощуница поради което оставал затворен пътят на Черна Гора към Европейския съюз. Сега Брюксел трябва да избира между две опции. Едната е да се придържа към досегашната си линия , на Сърбия и Черна гора да се открива перспектива за евентуално членство само ако са в общ държавен съюз .Това означава и занапред да продължи играта с времето- нещо което впрочем не би могло да се предотврати тъй като Джуканович продължава да създава нови факти и без оглед на загуби следва път към пълна независимост на Черна Гора. Другата опция е Европейският съюз да се заеме по - офанзивно с въпроса Косово, Черна Гора и да постави сръбското правителство под натиск със заплахата че ще признае Косово и Черна Гора за суверенни държави. Брюксел трябва да вземе решение за една от тези опции и то скоро.