1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Европейският съюз и Балканите

3 юли 2006

“Криволичещият път на балканските страни към Европейския съюз”...

https://p.dw.com/p/AtPn
Снимка: AP

...под това заглавие реномираният Нойе Цюрхер Цайтунг помества днес обширна статия за развитието на Балканите на фона на стъпките за европейска интеграция. Предлагаме Ви пасажите от този материал , които акцентират върху България и Румъния.

Сегашните страни-членки на Европейския съюз се занимават с проблема около евроконституцията и се хващат за косите поради произтичащия от този проблем конфликт относно капацитетите на евросъюза за по-нататъшно разширяване.На този фон твърде лесно се забравя за успеха в усилията за евроинтеграция на Балканите. Ако не се смята образцовата страна-членка Словения , която идната година като първа от десетте нови , ще влезе в зоната на еврото , така наречената европейска перспектива предизвика в целия регион положителна динамика , която в никакъв случай не е нещо разбиращо се от само себе си.В цялото това положително развитие има една обща компонента , а именно че това положително развитие е не толкова продукт на политическа зрялост , колкото плод на външен натиск.

Макар че на България и Румъния е обещано , че ще бъдат приети най-късно до първи януари 2008 поради условията които поставя Брюксел тези две страни все още бележат значителни резултати.Управляващата от година и половина в Букурещ коалиция от демократи и либерали успя , за пръв път след свалянето на Чаушеску , изобщо да положи фундамента за един вид правова държава. В Румъния постепенно се разбива покриващата цялата страна мрежа от посткомунисти , за голямо задоволство на функционерите в Европейския съюз , които следят за напредъка в борбата срещу корупцията.

В България пък различни правителства полагаха усилия да изпълнят условието на Брюксел за макроикономически реформи. Усилията в тази насока се увенчаха с успех , но цената на продължаваща бедност сред населението , което все по-гръмко изразява своето недоволство.в началото на месец министър-председателят Станишев представи в Брюксел акционен план з реализиране до септември на оставащи реформи.За политици и държавни служители лятната ваканция отпада.Тези дни бе гласуван закон за по-ефективна борба срещу организираната престъпност. Прилагането на законите обаче още дълго време ще затруднява българското правосъдие тъй като в страната все ще определен хора минават за недосегаеми. За разлика от Румъния , в България дебатът за отваряне на досиетата започна едва сега. Вярно че разобличаването на злите духове на стария режим все още не обещава система на истинска правова държава , но дебатът по тази тема е свидетелство за политическа еманципация.Защо тъкмо България среща такива трудности? Нормите на правовата държава са трудно измерима величина. На Балканите процесът към утвърждаване на правова държава преминава най-трудно там където тоталитарните структури са били най-изявени.До края на 80-те години Българя бе най-предания сателит на Съветския съюз. В регионална съпоставка по-голямата част от осеммилионното население живееше добре и се радваше на функционираща социална система.След внезапното рухване на Източния блок , на географски изолираните васали на Съветския съюз липсваха пазари . Българската западна съседка Югославия стана арена на войни , с латинския съсед Румъния ,, България никога не е имала тесни връзки , а отношенията с турците са исторически обременени. Като единственото разрешение се предлагаше радикално ново начало в икономиката. Поради специфичната ситуация на България в този волю-неволю предприеман на галоп процес със съмнителни печалбари от приватизацията чието влияние достига до кабинетите на властта и правосъдието , необходимостта от радикално ново начало е в България по-изявена отколкото другаде в Източна Европа.