Европейските проблеми с Полша и с българската кирилица

На срещата си в Люксембург в понеделник външните министри ще се опитат да отстранят последните пречки пред постигането на единни позиции в навечерието на срещата на върха в Лисабон. Предполага се обаче, че неясноти и напрежение ще останат до последна минута. Както заяви един високопоставен европейски дипломат, по всяка вероятност външните министри няма да успеят да се споразумеят така бързо и лесно, така че на държавните и правителствени ръководители в Лисабон да остане просто да положат подписите си под споразумението. Полският президент Качински, който в петък беше в Берлин, например продължава да твърди, че имало да се изясняват още някои детайли. “Детайли, които в един или два случая са от голямо значение – каза Качински след срещата си с федералната канцлерка Меркел. Британският премиер Гордън Браун ден преди това пък изрази предупреждение, че ако страната му не получи онова, към което се стреми, нама да и бъде възможно да приеме новия европейски договор за реформи. И България изненада партньорите си като заплаши, че ще наложи своето вето, ако общността не приеме специфичното българско изписване на общата валутна единица – еврото.

Независимо от всички това, шансовете да се постигне единение около новия европейски договор за реформи по време на срещата на върха в четвъртък и петък в Лисабон, се преценяват като добри. Включително и поради това, че цитираните от британския премиер Браун искания отдавна вече са възприети в проектодоговора за реформи. Великобритания си издейства специална клауза по повод хартата за основните права, която уточнява, че въпросната харта не влияе върху британското социално законодателство. В съвместната политика на вътрешните работи и правосъдието, Великобритания получава правото да се включва, само когато това се харесва на британското правителство. Критици на британското правителство – като евродепутата Ендрю Дъф – обвиняват поради това Лондон, че е проявил манталитет за самообслужване.

Единственията по-сериозен проблем са полските искания, отнасящи се до начина на взимането на решения в ЕС. Варшава се опитва да издейства например клауза, която да дава право на малцинството да блокира решения, взети с мнозинство. В останалите европейски държави са против подобна възможност, още повече, че първоначално заложеният замисъл на европейската реформа беше именно в това, да се опрости механизмът на взимането на решения в общността, който Полша сега иска отново да натовари с многобройни изключения и специални клаузи. Независимо от всичко това, дипломати на ЕС не изключват възможността, Полша все пак да покаже готовност за известен компромис по този въпрос. В Брюксел регистрираха с интерес, че тонът на полските искания през последните седмици се промени значително. Както по време на посещението си в Берлин, така и преди това в Париж, полският президент Качински подчертаваше изрично, че очаква срещата на върха на ЕС да завърши успешно. Така че не е изключено, в Лисабон държавните и правителствени ръководители на общностт да се занимават предимно с по-дребните искания за промени на Европарламента, или с куриозният проблем на България по изписването на общата евро-валута – еврото. В отговор на българските възражения срещу изписването във вариант “еуро”, говорител на Европейската централна банка заяви, че думата “евро” била име на марка и следователно трябвало да се произнася по същия начин, както в оргинала на латински и гръцки.