Европейските пазари на труда

И в двата случая става дума за сигурност, но не за сигурността от атентати, а за сигурността на пазара на труда във Великобритания, пък и в Германия. Особено истерични и мрачни предсказания заляха британските медии, според които бъдещите имигранти от България и Румъния можели да наводнят британския пазар на труда, да превърнат половината британци в безработни, да ограбят социалноосигурителните каси и да заразят обществото със СПИН и престъпност. Подобни гласове се чуваха и в Германия, а и сега темата не е съвсем изчерпана, като на приливи и отливи из вестниците се появяват историите за полски водопроводчици и чешки медицински сестри, които застрашавали работните места за германците. Което е вярно, е вярно: в много провинции на Германия междувременно живеят и работят множество източноевропейци, без чиято работа трудно биха се оправили германските селски стопани или пък семействата, които се нуждаят от болногледачи например. Страховете по повод притока на българска работна ръка към Германия изразяват грижата за работните места в Германия, особено изострена поради дългата фаза на икономически застой и висока безработица, която чак сега започва лека-полека да се сбогува. Само че, независимо от всички рестриктивни мерки от страна на западноевропейските страни, или може би дори тъкмо напук на тях, онези, които непременно са имали желанието да излязат в чужбина и да си потърсят там късмета, вече са го направили. Повечето от онези българи, от които се опасяват на местния пазар на труда, на практика вече са тук и техният брой едва ли ще се увеличи силно след приемането на България в ЕС. И сега всеки от нас познава по някои и друг сръчен и предприемчив българин, който си изкарва препитанието с поддръжката наавтомобили или компютри, слагане на плочки, ремонти на жилища и други подобни. Цените за подобни услуги /малко или много в сферата на сивата икономика/ са многократно по-изгодни отколкото ако се извика немска фирма за същото. От подобни услуги с удоволствие се ползват и самите германци, които с удоволствие наемат детегледачки или жени за гледане на възрастни и болни хора от Полша и Чехия, защото подобни жени за повече работа се задоволяват с по-малко пари : те предлагат 24 часово обслужване на болния, без да търсят почасово заплащане – каквото биха поискали квалифицираните германски специалисти и фирми. Факт е, че някои от по-нискоквалифицираните и слабо платени работни места в Германия са застрашени от подобен дъмпинг на цени. Затова Германия въведе пред два дни минимални заплати за фирмите, занимаващи се с почистването на офиси и сгради, с цел да ги предпази от нелоялна конкуренция отвън. Подобни минимални заплати има вече в строителния бранш, а някои политически среди в Германия настояват , те да бъдат въведени във всичко. Това едва ли ще стане, защото е ясно, че може вместо да се изпишат вежди, да се извадят очи: т.е. от много защита, местните работни места да изчезнат и се изнесат към по-евтини страни. Отварянето на пазара на труда за работници от Източна Европа засега поне не е навредило на страни като Великобритания, Ирландия и Швеция. Тъкмо напротив – там икономиката извлича ползи от притока на имигранти. Страна като Германия засега само мечтае за подобно ниско ниво на безработица каквото има отвъд Ламанша.