Европейска перспектива за Югоизточна Европа?

За еуфория отдавна вече не става дума, когато се повдигне темата за разширението. Малко след масовия прием преди две години на десет страни в ЕС, на повърхността отново избиха старите тревоги.

С огромни усилия бяха загладени последните спорни места в проекта за евроконституцията – напразно: “не”-то, казано от французи и холандци, хвърли общността в дълбока криза. А всъщност конституцията беше предпоставката за функционирането на ЕС в новия му разширен състав. Никой не знае как е възможно измъкването от тази задънена улица.

С още по-големи усилия страните-членки успяха някак си да се разберат по спорния въпрос за финансите, ръководейки се от мотото: нека гледаме само до утрешния ден и да отложим за по-късно принципните решения. Така се причинява най-малко болка на всички. Не липсват разбира се взаимни обвинения: говори се най-вече за “национален егоизъм”. А всъщност би трябвало да се говори за “егоизма на политическото оцеляване”, защото онези политици, които обещаят да плащат повече в бъдеще, рискуват винаги да бъдат наказани от собствените си избиратели.

От известно време е на мода и самокритиката, особено след провала на референдумите за конституцията: политиците били изгубили контакта с гражданите. Ето че Еврокомисията издаде специална Бяла книга, която обяснява как по-добре да бъдат информирани и интегрирани европейските граждани при вземането на важни решения. Но може ли проблемът да се реши с една книга? Още докато се подготвяше конституционният проект гражданите можеха да изразят мнението си. Французите и холандците също можеха да се запознаят с текста на проекта преди да гласуват.

Не незнанието, а страхът доведе до отхвърлянето на конституцията: страхът от безработицата и срива на социалните и пенсионните системи. А този страх расте с приема на всяка нова страна в ЕС. Тук не помагат никакви луксозни брошури, а само нови ефективни икономически концепции, каквито липсват в момента.

Съвсем очевидно е, че в ЕС цари безпомощност. “Паузата за размисъл” се изчерпва засега в козметичен акционизъм. Фактът, че сега не само консерваторите, но и социалистите от Европейския парламент искат да се натисне спирачката за приема на нови страни, също не е изход в последна сметка.