Европейската комисия се стреми към тотален контрол

От 1998-ма до 2004-та година Европейският съюз е издал 18 167 предписания и 750 директиви – сочи статистиката. Едно от последните изисквания, което влиза в сила на 11 март догодина, предвижда, например, да се продават само запалки, които не биха представлявали опасност дори и да попаднат в ръцете на деца. Сигурността на запалките трябва да бъде предварително удостоверена, което ще стане ако само 15 от 100 деца под 51 месеца успеят да запалят уреда. Разбира се – има изключения: скъпите запалки са изключени от това предписание. Тъй като тях така и така никой не би ги оставил лесно достъпни за децата – смятат брюкселските чиновници, които все пак в един момент биват обхванати от съмнения по отношение на собствените им разпоредби. Откъдето се стига до предупреждението, че дори и един сигурен по отношение на децата уред може да не се окаже напълно сигурен. Та затова – да продължава да се държи на безопасно разстояние от малките.

И изглежда вече само въпрос на време, докато манията за контрол на брюкселските институции достигне неудържими размери – когато бъдат признати всичките правила и предписания, които биха накарали най-малко 25 от 100 европейски граждани да поклатят в недоумение глави.

Европейските контрольори работят в името на целта – и последната подробност от ежедневието между финландския град Инари на север и кипърския Лимасол на юг да бъде включена в каталога от правила: защитата от фин прах, охраната от шум и опазването на почвата, защитата на работниците от слънчевите лъчи, защитата на непушачите. Всичко това вече е факт. В момента се дискутира издаването на зелена книга за свободна от тютюнев дим Европа.

Като през цялото това време председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и неговите 26 комисари работят единствено и само с най-добри намерения. Те не искат да изглеждат бюрократи, а ангели-хранители на гражданството, със сърца, отворени за възрастните и за децата, като гаранти на безопасното съществуване. Европейският съюз трябва да докаже на 493-те милиона потребители в Европа, че се грижи за тях – пише в новата потребителска стратегия на брюкселската комисия. Като немалко директиви изглеждат чудновати, други напълно безмислени, дори и всички да имат оправдание. Като цяло, обаче, те само допринасят за раздуването на контролиращия апарат.

Така например – в момента, в съответствие с изискванията на Брюксел, много европейски градове и региони издават така наречените „шумови карти” – за да се знае точно каква е степента на шума на всяка улица, в центъра, в индустриалните зони или пък около железопътните линии. „Ще се удавим в това море от данни” – казва кметът на Мюнхен Кристиан Уде. При това на финала не се научава нищо повече от това, което се е знаело предварително – че около магистралите е по-шумно, отколкото в кварталите, където има ограничение от 30 километра за скоростта.

Една от най-любимите сфери за изява на европейските защитници на хората са хигиенните правила за хранителните стоки. От производителя до софрата – каквато е амбицията, трябва да има разписания за начина на отглеждане на продуктите, за транспортирането им, за продажбата. И всичко е замислено много разумно, макар новите правила да не можаха да предотвратят скандалите с разваленото месо, нито пък пестицидните ексцесии. А който днес реши с кана в ръка да вземе прясно мляко от селяните, ще трябва доста да се поразтърси. Както повелява параграф 17 от директивата, засягаща животинските продукти – предоставянето на сурово мляко на потребителите е забранено.

Както казва евродепутатката Силвана Кох-Мерин – кредото на тази комисия е: „Забранявам, значи съществувам”. Според нея тогава, когато от хората бъдат отстранени всички рискове, те ще се окажат в една фалшива сигурност и ще бъдат постоянно несвободни. Това, което не е изрично разрешено, е забранено. Вместо да се казва „Ти можеш”, най-напред идва „Не можеш”. А евродепутатът Александър Радван изтъква, че това, което наистина липсва, е директива, предпазваща ни от европейските защитници на потребителите.