1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Европа, Франция и референдумът

3 май 2005

Поддръжниците на ЕС са обнадеждени, но опасността, че на 29 май мнозинството французи ще кажат “не” на евроконституцията, е съвсем реална.

https://p.dw.com/p/AtX7
Жак Ширак
Жак ШиракСнимка: AP

Колкото и да е парадоксално, но не избирателите са онези, които изведнъж са се настроили против Европа; виновни са убедените европейци в политическите елити, които пропуснаха да изтъкнат ясно и да обяснят разграничението между конституция и договор; това, че президентът Жак Ширак говори междувременно за “конституционен договор”, съвсем не допринася за избистряне на картината.

Франция не е против Европа. Франция просто се страхува от едно белязано от глобализацията бъдеще, което се отъждествява с безработица и загуба на благосъстояние и социална сигурност. Гласуването по конституцията не е референдум “за” или “против” Европа. То е в най-добрия случай, както казват сега във Франция, променяйки леко думата “референдум” – “рафарендум”: гласуване “за” или “против” политиката на правителството, оглавявано от министър-председателя Жан-Пиер Рафарен.

Преди три години, когато социалистите се провалиха в опита си да сменят президента Ширак, неоголисткият държавен глава бе преизбран с гласовете на политическите си противници – толкова голям бе страхът от евентуално влизане в Елисейския дворец на дясно-радикалния Жан-Мари Льо Пен. Тази победа на демократите над екстремизма донесе на Ширак неочаквано убедителна победа с цели 82 процента. Президентът обаче направи явно грешката да си въобрази, че това е одобрение за него и неговата политика. А в действителност преобладаващото настроение бе против Ширак – нещо, което той изцяло пренебрегна. И което е още по-лошо: удачният му опит да внесе разцепление в опозиционната Социалистическа партия с темата Европа само нажежи още повече гнева на противниците му.

С или без Европа: недоволството във Франция е толкова голямо, че поведението на избирателите се влияе само от домашните проблеми. Бясно отстояващите независимостта си французи не вярват в европейско решение на националната криза. Освен това предстоящият референдум отново потвърждава верността на френската мъдрост, според която политиката познава само две категории актьори: едните, които сънуват, и другите, които спят. Сънят за Европа приема вида на кошмар и така се превръща в предизборна бухалка, докато сънят на привържениците на Европа доведе дотам, че по принцип проевропейски настроените французи се пробуждат сега така трудно.

В момента е невъзможно да се прогнозира какъв ще бъде изходът от гласуването. Едно е сигурно: ако Франция каже “не”, Европа ще се види изправена пред сериозен проблем. Ако обаче французите успеят все пак да кажат “да”, тогава Европа също ще има проблем – тогава пък с добилите още по-голямо самочувствие французи.