Европа, НАТО и ракетите

Най-вероятно е ново споразумение между Вашингтон и Москва по въпроса за противоракетната отбрана. Днес е просто неизбежно двете страни отново да встъпят в преговори за стратегическата стабилност и взаимната сигурност. Въпреки острата критика по адрес на американските планове за създаване на противоракетна система в Чехия и Полша, руският президент Путин оставя открито правото си на отговор. Москва се опитва сега чрез “публична дипломация” да спечели международна подкрепа за позицията си и да укрепи опозицията против американските оръжейни намерения.

Важно е да се знае, че Русия и Америка имат споразумение за паритет на ядрените бойни глави и то на ниско равнище. Тъй като в рамката на започналата модернизация на руския арсенал, Путин както изглежда се стреми да достигне равнище от 1000 бойни глави, не съществува нито заплаха от нова конфронтация, нито пък сбъдване на опасенията от “оръжейна надпревара”, опасения, които се появяват в Европа при всяко обновление.

Затова пък възниква опасност от ново разбирателство между Москва и Вашингтон през главите на европейците. Това би довело до принизяване на европейската отбранителна политика, което означава също на международното вляние на ЕС върху стратегическия оръжеен контрол и европейските позиции в НАТО. Впрочем и без това не е сигурно, че това развитие, пришпорвано от технологията, оръжейните потенциали, географски стратегии и политическата обстановка в Ориента, може да се избегне.

Това явно е главната причина за сдържаността по отношение на проблема, която се забелязва в изявленията на генералния секретар на НАТО Де Хоп Схефер и външнополитическия представител на ЕС Солана: европейските партньори се движат на един несигурен терен. До голяма степен промените в геополитическите и технологическите основи на международната стабилност се измъкват от европейския контрол. Същевременно сигурността на Европа бива пряко засегната от развитията в Близкия Изток и Русия. По отношение на иранските ракети с дълъг радиус на действие, насочени срещу Америка, от това са застрашени най-вече части от Средна и Северозападна Европа, с Полша и Германия в центъра. При иранските ракети, насочени срещу европейски цели, в този периметър влиза целият пояс от Балканите до Иберийския полуостров.

Руснаците и американците ще се разберат някак си, но какво ще стане тогава с Европа и НАТО? Отговорът на този въпрос ще трябва да бъде даден своевременно от европейските съюзници чрез политическо участие при изграждането на системата за противоракетна отбрана в Европа. Проблемът за неравенството на сигурността на Северна Америка и Европа по отношение на евроазиатско-ориенталските заплахи и без това не може да бъде решен.