Европа води търговска война срещу Китай

Тази мярка бе наложена от южноевропейските, главно италианските производители на модни текстилни стоки, за да отбият нежеланата конкуренция. Само че това предизвика дефицит и оскъпяване на съответната продукция в магазините от Мадрид до Малмьо. Протекционизмът създава нови проблеми, без да решава старите. Освен това тази мярка е само временна; ЕС даде успокоително на европейските текстилни производители, но не и лек за заболяването.

Тази изолация прилича на безсилен опит да бъде спряна новата икономическа сила Китай. Само за няколко години Китай стана третата най-голяма търговска нация в света – и продава в САЩ шест пъти повече стоки, отколкото внася от там. Освен това китайците отдавна вече изнасят не само евтина, но и качествена стока. Нищо чудно, че западните трудещи се се страхуват за работното си място. Те ще започнат да искат защитни мерки и в други области. ЕС е изправен пред важно принципно решение, но едно трябва да се знае: протекционизмът само увеличава проблемите.

Който спира китайската продукция на границата, той няма да може да продава на най-големия пазар в света. А за страна като Германия, която живее от износа, протекционизмът е чиста отрова. Досега винаги се е виждало, че свободната търговия облагодетелства и двете страни. Китай произвежда текстил, Германия – текстилните машини.

Само защото китайците изнасят повече стоки в Германия, днес те са в състояние да купуват четири пъти повече германска продукция, отколкото преди десет години. Дори изнасянето на производството в чужбина не е на загуба. Ако Адидас или Пума продължаваха да произвеждат така скъпо в Германия, те отдавна щяха да са фалирали. Фабриките им в Далечния Изток ги държат на пазара, осигурявайки германски работни места в дизайна или маркетинга, места, които иначе щяха да бъдат загубени.

Изобщо, за отчаяние няма място. С течение на годините конкурентните предимства на Китай може би ще се размият, когато заплатите там започнат да растат, както стана с Япония и Южна Корея. Но Китай ще се наложи като глобална икономическа сила. За Европа и Америка това означава разрастване на пазара. Но Западът трябва да е наясно, че не може повече да доминира световната икономика както беше свикнал. Що се отнася до китайците, те може би смятат, че просто възстановяват статута си от миналото: още преди половин хилядолетие Китай е бил смятан за страната с най-развита техника и най-висок доход на глава от населението.