Еврейските селища на Западния бряг и ивицата Газа

Когато през юни 1967 година израелската армия окупира ивицата Газа и Западния бряг, както се нарича района между Йордания и Израел, много израелци бяха на мнение, че завладяването на арабска земя ще направи арабите по-отстъпчиви и възприемчиви за идеята ”земя за мир”. Само че многоочаквания призив от съседните държави не беше направен и Израел започна да свиква с новата реалност.

Това стана особено лесно по отношение на Западния бряг и източен Ерусалим, който до 1967 година беше управляван от Йордания. В тези области се намира центъра на библейската земя Израел – ерец Израел. В Хеброн е погребан Авраам, пред Витлеем е гробът на Сара, а в Наблус – на Йосиф.

Религиозните националисти използваха момента – ако човек няма право да живее тук в библейските Юдея и Самария, като тези имена бързо изместиха Западния бряг, тогава няма да има право да живее и в Тел Авив или Хайфа. С такива аргументи идеолозите на велик Израел започнаха да изграждат постоянно еврейско присъствие в тези територии. Подобни планове бяха разработени и за Синайския полуостров и за Голанските възвишения. Поради липсата на видимо еврейско историческо присъствие по тези места обаче там беше развита тезата за сигурността. Еврейските селища в Синай и Голан трябва да гарантират, че районите повече не са удобни за настъпление на арабските армии или пък база за диверсии срещу Израел. Същото се отнасяше и за ивицата Газа. И там бяха създадени селища на стратегическа основа. Първата верига минава по някогашната египетска граница, а други така че да бъдат по-добре контролирани палестинците и в случай на нужда ивицата Газа да бъде разделяна на множество части, както често ставаше през Интифадата през последните три години.

Веднага след окупацията на Западния бряг религиозни евреи започнаха да посещават гробовете на патриарсите. Особено важен беше гроба на Авраам, който под името Ибрахим е почитан и от мюсюлманите. В началото на 1968 година една група религиозни евреи отиде в Хеброн и нае малък пансион за да чества предстоящата Пасха на гроба на Авраам. След няколко дни по съображения за сигурност групата, която нарастваше неконтролируемо, беше заселена на една планина край Хеброн. Така възникна Кириат Арба, първото важно еврейско селище. Опитите заселниците да бъдат върнати в Израел бързо се превърнаха в остри конфронтации. С времето се промени и отношението на израелското правителство. До голяма степен изчезнаха надеждите за мирно уреждане с арабите и също така ”само” с палестинците. Правителството започна да оказва финансова помощ на заселниците. Днес на Западния бряг живеят около 380 хиляди заселници и районът е така прорязан от еврейски селища, че е почти непредставимо как тук трябва или може да възникне палестинска държава без да се стигне до голям конфликт между заселниците и палестински групи.

Досега само веднъж са опразвани селища – в рамките на израелско-египетския мирен договор от Кемп Дейвид, когато Израел се задължи да опразни селищата на Синайския полуостров. Евакуираните получиха обезщетения и отдавна са се заселили на други места. Изтегляне от Западния бряг обаче няма да мине така гладко. Сред заселниците има национално религиозно ядро, което настоява Израел изобщо да не отстъпва земя също така безкомпромисно, както радикалните ислямисти от Хамас и Ислямски Джихад от палестинска страна.

Докато нямаше изгледи за мир израелското правителство имаше един приоритет – да провежда заселническа политика. На нито едно израелско правителство не му пречеше, че изграждането на тези селища е в разрез с международното право. Четвъртата женевска конвенция категорично забранява на окупационна сила да извършва демографски промени в окупираните територии. След договорите от Осло с ООП тогавашният израелски премиер Ицхак Рабин счете, че част от селищата не изпълняват стратегически цели и затова може да се откаже от тях. Рабин обаче не можа да извлече последици от своето проникновение, защото беше убит. Убиецът беше религиозен еврейн от средите на заселниците.