1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Държавата срещу гражданите

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев28 декември 2009

В последния си работен ден за годината НС прие промените в Закона за електронните съобщения, даващи достъп на МВР до данни на мобилни оператори и доставчици на интернет. За финала на парламентарната 2009 - Ясен Бояджиев.

https://p.dw.com/p/LEkp
Big Brother is watching you!Снимка: Man Ray Trust - Adagp, Paris 2007

Това, че в парламента годината приключи именно с този закон, най-вероятно е случайно. Така или иначе обаче съвпадението е символично и многозначително. Най-напред то е символ на приемственост в българската политика. Защото се видя, че за нея има важни и непроменими приоритети. Въпреки определяната от някои като революционна промяна, разделила годината на две с изборите на 5 юли.

Freiheit statt Angst Demonstration in Berlin
Напротив, напротив...Снимка: AP

Такъв безспорен приоритет за мнозина от българските политици се оказа предоставянето на възможността МВР спокойно да следи кой с кого говори по мобилния си телефон и какво прави в интернет. Просто няма нито един друг въпрос, който да е разглеждан толкова често за толкова кратко време в българския парламент - три пъти в края на 40-ия и, поне засега, един път в началото на 41-ия. Какво ли би станало, ако политиците се отнасяха към всичко със забележителното упорство, с което и предишните, и сегашните управляващи внасяха отново и отново този законопроект?

Развитие в приемствеността

Всъщност, те показаха не просто приемственост, а възходящо развитие в приемствеността. Защото със своя закон новите управляващи така разшириха възможностите и удобствата на органите за сигурност, че надминаха не само закона, но даже и най-смелите предложения на предишните. „Отрязаха ни ръцете”, оплакваше се предишният вътрешен министър от старите депутати. Сегашният министър помоли новите депутати „да развържат ръцете на МВР” и те го направиха.

Гласуването освен това по удивително красноречив начин илюстрира и лекотата, с която голяма част от българските политици променят позициите и убежденията си според това дали са на власт или в опозиция. Парламентарната група на споменатия бивш вътрешен министър, например, този път енергично се противопостави на „полицейщината”, която само преди няколко месеца сама предлагаше и пламенно защитаваше.

За отбелязване е и присъщата огледалност в иначе променливото поведение на други две партии. ДПС в предишния парламент мълчаливо подкрепяше онова, на което се оказа убеден противник в сегашния. Обратно - някогашната опозиционна „Атака” сега, без да каже нито дума, гласува твърдо "за".

Volkszählung Frau mit Strichcode auf der Stirn Symbolbild
Започва голямото следенеСнимка: ullstein bild - Imagebroker.net

Кои и какви са управляващите

Последното парламентарно решение за годината се оказа първото, взето само с гласовете на ГЕРБ и „Атака”. Хубавото на това решение е, че то най-после ясно обозначи най-малкия общ знаменател на парламентарното мнозинство и така в година, в която всички избягват думата коалиция, даде отговор на въпроса кой или кои са управляващите.

Както и на въпроса какви са. С техните гласове държавата, която досега системно се проваля в основното си предназначение - да гарантира законност за всички, улеснява себе си, като си присвоява повече власт за сметка на правата и свободата.

На онези, които са готови доброволно да отстъпят правата си на произвола на нечия добра воля и да жертват свободата си в замяна на обещания за повече привидна сигурност, това решение може даже да се хареса. За останалите то е ясен знак за незачитане и противопоставяне - на държавата срещу гражданите.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми