Доходен бизнес: израелският износ на оръжие

� се поуталожиха донякъде. Как стоят обаче нещата с военните доставки от Израел за трети страни? Информация от близкоизточния наблюдател на Дойче веле Петер Филип:

Новото сближаване между Париж и Ерусалим като че ли оказва чудотворно въздействие. Така например израелското правителство изяви готовност за сътрудничество с комисия на ООН, разследваща подробно обстоятелствата около израелските военни доставки за Кот д Ивоар. Първата среща с делегацията бе проведена наскоро и в нея взеха участие представители на ерусалимското м-во на външните работи, на м-вото на отбраната и на различни военни заводи.

МВнР на няколко пъти бе издигало искането, при износа на оръжие да се отчитат и външнополитическите аспекти, а в случая с Брега на слоновата кост тези аспекти са недвусмислени: в края на м.г. Франция се оплака, че войските й в африканската държава са били атакувани между другото и с израелски оръжия. След което Ерусалим поне официално наложи ембарго над военните доставки за Кот д Ивоар.

В миналото Израел не се решаваше така бързо и безкомпромисно: израелско ържие се продаваше официално, но също така и неофициално по черни канали в страни, които се бойкотираха официално от ООН или от големите оръжейни производители по света поради политически причини. Често бивши израелски военни се изявяваха като военни експерти в тези страни и завързваха първите контакти. Най-сензационният случай бе несъмнено аферата “Иран-контри”, в която Израел и САЩ успешно бяха осъществили тройна сделка, в рамките на която на Иран и на “контрите” в Никарагуа бе доставяно американско и израелско оръжие.

В други случаи Израел действа самостоятелно, понякога и против волята на Вашингтон: като например доставките на оръжие за Индия, предизвикали от страна на САЩ критика и политически натиск и най-вече доставките за Китай, включващи и непилотирани самолети. А тъй като по-големите и по-важни държави като правило имат собствено производство или пък, какъвто е случаят с НАТО, си доставят оръжие от партньорите в съюза, в повечето случаи остават по-скоро полулегалните клиенти и бизнес-партньори. Както преди години южноафриканския режим на апъртейда, заедно с който Израел дори извършваше ядрени опити. Или пък почти всяка диктатура и почти всяка страна, в която се води гражданска война в Африка и Латинска Америка.

Бизнесът е доходен: през 2003 год. Израел е на пето място сред износителите на оръжие на стойност близо три милиарда долара Близо 10 % от световната търговия с оръжие минава през Израел. Не винаги участват официални израелски инстанции, както проличава от случая с бившия морски офицер Шимон Наор. Той бе арестуван през 1999 година в Румъния заради продажби на оръжие за Ангола. С помощта на израелските военни на Наор се удава да избяга от Румъния, където по-късно е осъден задочно на 7 години затвор. Според проучванията на израелския вестник “Аарец” Наор продължава да търгува с оръжие, но вече без да напуска Израел.

Дори след като Ерусалим отстъпи в случая с Кот д Ивоар, не може да се очаква драстична промяна на политиката в това отношение. Твърде важни са икономическите аспекти и твърде много са произвежданите от Израел офицери, които след преминаването им в запаса не могат да намерят място изцяло в политическия живот или в стопанството и поради това продават експертните си познания и връзки в кризисните региони по света.