Досиетата на словашката държавна сигурност крият кървави тайни

Едва напоследък Словакия отправя критичен поглед назад към комунистическото си минало. През 90-те години авторитарният посткомунистически режим на Мечиар пречеше на отварянето на архивите, но папките от онова време вече са достъпни. Тъкмо там бяха скрити и фактите за жертвите на режима, застреляни край границата при опит за бягство на Запад. Също както и в България, по словашката граница са намерили смъртта си включително и източногерманци.

Един от тях е Хартмут. Годината е 1986, Горбачов вече от една година е на власт в СССР. Все още обаче никой не може да си представи, какво ще се случи през следващите три години. Хартмут току-що е навършил 18, скоро му предстои матура. Вместо това обаче той решава да избяга

при роднините си в Западна Германия.

Смята да го стори от Словакия през Австрия, защото е чувал, че там границата се охранява по-слабо, отколкото в ГДР. От архивите на словашката държавна сигурност научаваме, че пристигнал на 31 юли в Братислава и се настанил в студентското общежитие "Дружба". През следващите дни явно е изучавал границата, преди да тръгне на 8-ми август – екипиран с клещи и с други инструменти, с които да преодолее телените заграждения. В полосата го засичат двама млади словашки войници, които са горе-долу на неговата възраст. Те са водачи на специални кучета, обучени да преследват бегълци.

„Получих съобщението, но друго не знаех – кой и какво... Просто се задействахме и чак по-късно научихме, че в полосата има ранен...”

Обучените кучета атакуват Хартмут и му нанасят тежки рани то тялото и по главата. Двамата млади граничари и офицерът, който е на смяна, твърде късно взимат мерки за спасяването на живота му. Историкът Лубомир Морбахер от Института за национална памет (който обработва архивите на ДС) обяснява:

„Било е възможно да се спаси момчето. Но граничарите са постъпили много нехуманно. Те огледали мястото, проверили документите, опитали се да установят, дали наоколо има следи от друг човек и чак тогава закарали раненото момче в заставата. Към този момент съдбата му вече е била решена, боя се.”

Дали действията на граничарите от тогава са подсъдни? Да, смятат специалистите от Института за национална памет. Граничният режим на Чехословакия съзнателно е допускал, че

бегълци през границата могат да бъдат и убивани.

Това е престъпление срещу човечността, за което няма давност. Ето защо праз май тази година Институтът внесе убийството на Хартмут и още 41 подобни случая в словашката прокуратура. Но нейната реакция беше нервна и категорично отрицателна. Главният прокурор Доброслав Трънка пита, дали в подобни случаи изобщо има извършено престъпление:

„Дали става дума за безграничния порив към свобода, или пък се касае за опити за бягство на бандити, крадци, разбойници, заловени с чували пари или църковни утвари, хора, извършили какви ли не насилия, които още тогава са се укривали от правосъдието чрез бягство през границата – това трябва да се проверява във всеки отделен случай.”

Главният прокурор Трънка взима страна - и това не е чудно, защото като прокурор той се е занимавал с друг подобен случай. Историкът Морбахер е изненадан само от цветистия език на прокурора. Иначе всичко е според неговите очаквания:

„Няма политическа воля, прокуратурата също няма воля да разнищи тези случаи.”

Майката на убития Хартмут обаче все още очаква ако не справедливост, то поне извинение:

„Ако поне си признаят, че съжаляват за стореното – сигурно бих могла да им простя. Това за мен е много важно. Да си признаят, че съжаляват, че виждат колко ми е тежко от загубата на сина ми.”