Доларът отслабва все повече

Сривовете в обменния курс не падат от небето: американската емисионна банка отдавна провежда твърде великодушна парична политика, респективно - предлагането на долари се разшири много. Което оказва натиск върху цената на долара, при изражението му в други валути, чието предлагане не е нараснало в същата степен. Ускорението на срива се дължи и на кризата с ипотеките и слабостта на американския пазар на недвижими имоти. Те доведоха до проблеми на финансовите пазари и подхраниха опасенията, че най-голямата световна икономика най-вероятно се насочва към рецесия. Дотам надали ще се стигне, но страховете на играчите на пазара и очакванията за намаляване на лихвите засега са достатъчни за продължаващия спад в цената на долара.

Неговата слабост и съответната сила на еврото, паунда, бразилския реал, индийската рупия и другите валути са следствие от промените в глобалния приток на капитали: апетитът на международните вложители към инвестиции в долари е намалял, допълнителните пари се насочват към други региони, особено в бързо развиващите се държави от Азия и Латинска Америка. Слабостта на долара се отразява и на трансграничната търговия със стоки и услуги. Още отсега износителите от европейското пространство усещат, че маржовете на печелбата се стопяват, и че цели дялове от пазара са под заплаха. Най-голямата част от търговията все пак се осъществява в рамките на единния европейски пазар, респективно - без риска на обменния курс. Към това трябва да се добави, че за експортните шансове по-важно е състоянието на световната икономика като цяло, отколкото измененията в съотношенията на обменните курсове. А пред глобалната икономика, не на последно място благодарение на изключително добрия растеж в Китай и Индия, няма никакви сериозни заплахи. И двете страни са се превърнали в движещи сили на световната конюнктура.

Първоначално слабият долар само би могъл да допринесе за отстраняването на глобалния дисбаланс, на големите различия в платежния баланс на Америка, от една страна, и на множеството азиатски икономики - от друга. Всъщност фактическият риск за световната икономика от този феномен допуска спорове. За разлика от бюджетния дефицит, като резултат от нестабилната финансова политика, дефицитът в платежния баланс може да не се дължи непременно на грешка в икономическата политика. Подобен дефицит не е индикация за икономическа слабост или уязвимост. Високият дефицит в американския платежен баланс е в много по-голяма степен последствие от това, че в Америка се окнсумира повече, отколкото се произвежда. В което няма лошо. Люковете се затварят чрез вноса на стоки и услуги, надхвърлящи собствения износ. Този внос се финансира с капитала на чуждестранни инвеститори, които свързват с Америка очакванията си за по-високи печалби. Важи и обратното - че държави като Китай или богатата на петрол Саудитска Арабия, които изнасят много повече, отколкото внасят, имат излишъци в платежния баланс. И сега, тъй като към Съединените щати се насочва по-малко капитал, на американците не им остава почти нищо друго, освен да ограничат потреблението си. Слабият долар оскъпява вноса на стоки и услуги, същевременно, обаче, стимулира износа. Което отлично личи в търговските статистики от последните месеци.

До осезаемо намаляване на дисбаланса, обаче, няма да се стигне, докато Китай продължава да не допуска ревалоризирането на юана спрямо долара. С това, че от години поддържа твърд курс на валутата си спрямо долара, Китай си гарантира значително предимство в конкуренцията. Американските потребители печелят от това под формата на ниски цени, но стои заплахата от възможно прегряване на китайската икономика и от едностранно, изопачено преустройство на износа. Освен това Китай се лишава от провеждането на стабилизационно ориентирана парична политика, а чрез изкуствено поддържания нисък обменен курс облагодетелства погрешните инвестиции.

А край в спада на стойността на долара не се вижда. Натискът дори би могъл да стане по-голям, ако разполагащите с излишъци страни преобърнат валутните си резерви в тежест на досегашната водеща валута, или пък износителите на петрол в бъдеще решат да поискат да им се плаща в евро. Рискът за световната икономика би бил много по-малък, ако все пак и Китай поеме една част от тежестта по адаптацията и установи по-гъвкав обменен курс. Америка би могла най-лесно да избегне евентуалната криза в доверието, ако подхване по-решително, отколкото досега, консолидирането на държавните финанси, и ограничи зависимостта си от чуждестранния капитал.