Докторантура в Германия

Тяхното мнение е подкрепено и от актуалните статистики и прогнози – нуждата от висококвалифицирани кадри и научни работници става все по-голяма. Така е не само в Германия, а навсякъде по света.

Периодът на докторантурата (в зависимост от тема и специалност между 3 и 6 години) се характеризира главно с научни изследвания и само в малко случаи това включва посещаването на курсове и лекции. На базата на резултатите от съответното научно изследване се изготвя докторска работа, която бива публикувана. От своя страна това означава, че докторантът е част от изследователски екип и работи под ръководството на отговорящ за него професор. Решението дали съответният кандидат за докторантура да бъде приет или не, се взима главно от съответния професор.

Германските университети са отворили вратите си и за чуждестранни докторанти. Все по-често биват предлагани програми на английски език, а и възможностите за стипендии не са малко.

Главните условия за прием са отлична диплома от завършено висше образование, както и добри познания по немски или английски език (в зависимост от условията на различните университети). Молба за стипендия може да бъде подадена, едва когато докторантът знае каква е темата му и кой е отговорният за него професор.

Анета Пашкова е една от българите, завършили докторантура в Германия. През 2006-та година тя е защитила докторат в областта на физикохимията.

Ани, защо избра точно Германия, а не някоя друга страна?

„При мен всичко стана случайно. Професорът, при когото защитих дипломна работа в пловдивския университет, проф. Георги Андреев, е бил преди няколко години тук в Есен, в същия факултет и е правил специализация. Благодарение на него, а и на един мой колега, който беше заминал половин година преди мен, разбрах, че има свободно място за докторант и кандидатствах. Определено имах късмет, защото бяхме двама кандидати за мястото, но се обадиха само на мен.Предполагам, че ако човек търси сам подобно място и няма подкрепа от страна на някой университет, ще му бъде доста по-трудно, но не и невъзможно да успее, защото познавам и такива хора тук. Все пак има и много голяма доза късмет – в подходящото време да подадеш документите си на подходящото място.Щатите е може би добра алтернатива, но английският ми не беше чак толкова добър, за да спечеля стипендия (а освен TOEFL, трябваше да държа SAT и GRE, които никак не са лесни и изискват стабилна подготовка), а иначе там е скъпо. С удоволствие щях да отида и в Англия, но и там е по-скъпо, а както вече казах, при мен нещата станаха случайно и доста бързо. Ако имах възможност да избирам друга държава в Европа и знаех френски или испански, може би щях да се насоча по-на юг от Германия. От познати знам, че във Франция, Испания или Холандия напр. също има добри възможности да се прави докторантура, но може би недостатък е, че за същата работа плащат доста по-малко, отколкото в Германия.”

Каква бе темата на твоя докторат?

„Специалността ми е физикохимия или атмосферна химия. Работата ми е експериментална, въз основа на лабораторни експерименти. При условия, възможно най-близки до атмосферните, изследвам две конкретни химични реакции от кинетична и термоденамична гледна точка или иначе казано – възможните хетерогенни процеси (процеси между аерозолни частици - твърди повърхности и различни газове в атмосферата). Твърдите повърхности, които използвам като модел вещества са сажди (основен източник в атмосферата на сажди са процеси на непълно изгаряне на органични вещества или автомобилен и въздушен трафик; в лабораторията си имам специална горелка, с която си произвеждам моите сажди за експеримента, винаги при еднакви условия) и минерален прах (аз работя с проби от прах от Африка; доказано е, че фин прах от Сахара може да бъде пренесен на хиляди километри от въздушните течения).”

Какви бяха условията за прием?

„Условията, до колкото знам, се определят индивидуално от всеки факултет. Но все пак общите условия, които важаха и при мен, бяха – завършено висше образование, разбира се с възможно най-висок успех. Тук, както и навсякаде другаде по света, се търсят винаги най-добрите, а конкуренцията е голяма. Разбира се изискват се добри познания поне по английски. Аз държах ТОЕFL. Така и не разбрах какъв е минималният резултат, който изискват тук, но явно моят е бил достатъчен. Моят беше 260 от общо 300 точки. А ако човек знае и немски, е просто идеално. Също така са нужни и добри препоръки .”

Кое е най-важното, за да се представиш добре на интервюто?

„Със сигурност има много решаващи фактори и те зависят изцяло от университета, в който кандидатстваш. Мога само да кажа как протече интервюто при мен. По-скоро беше представяне от моя страна, защото бях поканена да изнеса доклад на английски на тема дипломната ми работа в Пловдивския университет. Това трая около 15 мин., след което, разбира се, имаше въпроси. Спомням си, че ужасно се притеснявах. След доклада ме разведоха из лабораториите да ми представят с какво се занимават отделните групи в института и след това проведох разговор с професора. Каза ми, че ще ме вземат в университета в Есен и че ще трябва да избера по каква тема искам да работя. Но той определено вече беше избрал преди мен – така че по-скоро се съгласих с неговото предложение. А и на мен щеше да ми е доста трудно да взема решението сама.”

Как протичаше работният ти ден?

„Обобщено: освен работата ми по докторантурата, трябваше да работя и със студенти. Това условие беше поставено още в началото. Научната работа: интересно е, защото е експериментална – което значи че трябва много, ама много търпение и постоянство. Апаратурата, на която правех измерванията, разучих сравнително бързо, но имаше кой да ми помага и показва. Важно за докторантурата е да имаш добър ръководител. Работата със студенти: също е интересно, но ми отнема ужасно много време. В началото трудното беше, че трябваше да науча немски, защото студентите не са длъжни да знаят английски. А освен това трябваше да навляза отново в материала по физикохимия, който тук се преподава на определено по-високо ниво отколкото в България. Но малко по малко и с много помощ от страна на колегите ми тук се справих и с това.

Какви са възможностите за издръжка?

„Възможностите за издръжка са доста добри. И пак зависят от всеки факултет, който предлага място за докторант. При точните науки /химия, физика, математика/ почти навсякъде докторантът получава половин заплата /за половин работно място/, по тарифа спицална за университетското заплащане, която се казва ВАТ ІІа – тоест аз получавах ½ ВАТ ІІа, което ще рече – бруто на месец около 1600 евро, от които след отдръжка на всякакви възможни данъци и здравна застраховка /120 евро/, остават 950 евро. Но колкото повече остаряваш, толкова повече ти се качва заплатата.Естествено договорът ти е също за полвин работно място и официално трябва да работя по 4 часа на ден, но никога не съм го правила и винаги съм работила на пълно работно време. Имам бивш колега от Пловдив, който е в Аликанте и взима 600 евро нето за същата работа, за сравнение. А имам и позната, която прави докторантура в педагогическия факултет – пак химия в Есен и тя взима цяла заплата ВАТ ІІа, тоест 2 пъти повече от мен. Така че е различно.”

А тези за изучаване на немски език?

„Университетът предлагаше безплатни курсове по немски, ходих 3 семестъра, но определено доста повече научих от приятели, от телевизия и просто с говорене. Но и това си има недостатък, защото още ми куца граматиката.”

Какво би посъветвала българите, които се готвят да тръгнат по твоя път?

„Ако имат възможността да правят докторантура в Германия, да не я пропускат в никакъв случай. Не е толкова трудно, колкото звучи. Преди всичко е важно да ги интересува сферата, в която ще работят и да бъдат отворени за много нови неща, защото аз научих много и продължавам да уча всеки ден.Успех на всички!”