Доклад на програмата за развитие на ООН
16 юли 2004”Тук за пръв път ще се тематизира културното измерение на човешкото развитие. И това е толкова неотложно, защото две-трети от всички държави имат малцинства, съставляващи над 10 процента от населението и воторо защото – според оценките – една седма от световното население е дискриминирано въз основа на етническа, расова или религиозна принадлежност.”
Това изтъкна председателят на германското дружество за обединени нации Винфрид Нахтвай. Културното многообразие трябва да се приема като основно човешко право и като предпоставка за развитието на обществото в 21 век. То подчертава, че държавите трябва да разработят мултикултурни концепции за да предотвратят дискриминацията. По време на представянето на доклада в Берлин германската представителка в програмата за развитие на ООН Габриеле Кьолер подчерта важната роля на свободата на културите:
”Убедена съм, че свободата на културата е силно застъпена в много развиващи се страни, както свободата по отношение на езиковите възможности, така и свободата за включване на хората от други религиозни общности. ”
Германският министър на помощите за развитие Хайдемари Виечорек-Цойл вижда развитието като процес на разширяване на реалните свободи и възможности за избор пред хората, така че те да имат сами възможност да решават. Към това естествено спада свободата на вероизповеданията, на избор на начин на живот и на оформяне на обществото. Това е предпоставка хората да живеят с достойнство и самоопределение. Хайдемари Виечорек-Цойл обаче посочи, че това е само едната страна на медала:
”Докладът показва, че желанието на хората за самоличност и опазване на културните им традиции
трябва да се вземе насериозно. Докладът обаче подчертава, че религията и културата не бива да се ползват за оправадние за подтискане например на жените. Мащабът винаги е зачитането на човешките права.”
Габриеле Кьолер каза, че е съвсем сигурна, че някои части от доклада ще засегнат някои държави, но това е част от функцията на такива доклади. Те трябва да предизвикват дискусии и да придадат на програмата на ООН за развитие възможност да въздейства върху правителства и неправителствени организации, които казват ”ние искаме да разискваме този въпрос и да го променим.”