Доклад на ООН за ситуацията в най-бедните държави в света

Икономическа структура, брутен вътрешен продукт, детска смъртност, изхранване и образование – това са само някои от критериите, по които се определя, кои са най-бедните страни в света. От значение е и стабилността на едно общество. В момента в най-бедните страни в света живеят 740 милиона души.

Мали, Еритрея и Либерия, Хаити, Бангладеш и Непал – това са само някои от държавите, попаднали в списъка, изготвен от Конференцията за търговия и развитие към ООН. Михаел Херман, е един от авторите на представената наскоро студия, която тази организация, изготвя веднъж на всеки две години:

В момента има 50 държави, които се определят като най-бедните в света. Повечето от тях са в Африка, южно от Сахара, почти всички останали са в азиатския и тихоокеанския регион.

Причините за крайната бедност в тези държави са многобройни и сложни. Според експертите от ООН обаче един проблем се провтаря в почти всички тези страни:те не успяват да създадат достатъчно работни места извън селскостопанския сектор. При това производството в този сектор непрекъснато се свива, което води до преместването на все повече хора от селата към градовете:

Заради слабата конюнктура в сферата на индустрията и услугите тези хора нямат никакъв шанс да намерят работни места и са принудени да се захващат с работа, която е нископродуктивна, срещу минимално заплащане и при крайно нисък жизнен стандрат. Тези хора чистят обувки по улиците вместо, например, да работят в някоя текстилна фирма, казва Михаел Херман.

И тъй като работни места липсват, държавата не може да събира данъци. В най-бедните страни на глава от населението се падат средно по едва 28 долара годишно от държавния бюджет:

Когато едно правителство може да заделя само по 28 долара на човек за неговото образование, здравеопазване, за инфраструктура и институционални реформи, парите никога не стигат. Това е прекалено малко, казва Херман.

Според германския експерт да излезеш от този омагьосан кръг се оказва почти невъзможно. Той и колегите му от ООН предлагат международна помощ за 50-те най-бедни страни, която да се насочи главно към производството и осигуряването на работни места. Икономическият приръст е най-добрата рецепта срещу бедността, казва Херман и критикува досегашната тенденция за подпомагане на образованието и социалното развитие в тези страни. През последните години парите, отпускани от богатите държави в помощ на бедните са се удволили, само че инвестициите в производството и инфрастркутурата са намалели. Това според Херман е абсолютна грешка, защото най-бедните страни се нуждаят от пари за инфраструктурата си, за улици и електроснабдяване. Само така биха могли да се създадат нови работни места и развитие на икономиката. Важно е същото така да се стимулират търговските отношения вътре в бедните държави. Най-важното е да се намери баланс между социалния и производствения сектор, твърди германският експерт. От ситуацията в най-бедните региони в света зависят и богатите индустриани държави, предупреждава Михаел Херман:

Ако бедните страни не се развиват икономически добре,ще се стигне до нова криза в изплащането на дълговете и до увеличаване на безработицата, което пък ще доведе до по-голяма миграция в световен мащаб.