Доклад на ЕК за напредъка на страните от Западните Балкани и Турция

Страните от Западните Балкани имат реална европейска перспектива, но напредват бавно в реформите, което отдалечава членството им в ЕС. Това твърди в доклада си ЕК, с копие от който е успяла да се сдобие Балканската мрежа за разследващи репортажи. Представеният в Брюксел документ представлява стратегия за разширяването на общността и оценка на комисията за напредъка на страните-кандидатки. Основният извод в него гласи, че поради забавянето на процеса на реформи се отдалечава във времето и присъединяването към ЕС на страните от региона.

Докладът отбелязва известен напредък в страните, но подчертава нуждата от запазване на последователността на реформите като условие за членство и препоръчва по-ефективно разясняване на ползите и предизвикателствата от разширяването на ЕС. “Сегашната степен на подготовка разкрива пред страните-кандидатки шансове за присъединяване в среден или дългосрочен план”, се казва в доклада.

Хърватия е най-напреднала

Той прави преглед на постигнатото във всичките страни от Западните Балкани – Хърватия, Албания, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, вкл. Косово, плюс Турция. Изводът е, че всички те сее придвижват с различна скорост към желаното членство. Най-напреднала е Хърватия, която с голяма вероятност ще бъде следващата страна, която ще получи покана да се присъедини към общността. Срокове за това не се посочват. Според авторите на доклада, “Успехите на Хърватия ще бъдат силен сигнал към другите страни от района, че покриването на критериите води до успешна интеграция”.

Да си припомним, на какъв етап от пътя се намират другите страни. Македония е със статут на страна-кандидатка за членство, с която обаче Брюксел още не е определил дата за започването на официалните предприсъединителни преговори. С Албания и Черна гора има подписани споразумения за Стабилизиране и Асоцииране, които се разглеждат като първа стъпка по пътя към членството в ЕС. Босна и Херцеговина и Сърбия все още не са стигнали до този предварителен първи етап, тъй като не са изпълнили задълженията си по международни споразумения.

Косово изисква специално внимание

Косово също е цитирано в доклада, но поради нерешения окончателен статут на областта усилията за приобщаване са в много начален стадий. Документът препоръчва на ЕК да обърне специално внимание на Косово. “Решаването на въпроса за статута на Косово е необходимо условие за постигането на политически и икономически напредък”, се казва в доклада.

По отношение на Босна и Херцеговина се отбелязва, че функционирането на държавните институции е белязано от продължаващо етническо разделение. Демократичният процес в Сърбия е наречен крехък, а запазващото се напрежение в Македония и недостатъчното сработване между основните политически играчи са причината за забавянето на реформите в страната. В Албания политическият климат е определен като конфронтационен, а в Черна гора дългият процес на приемането на нова конституция се е отразил и върху други аспекти от усилията за изграждане на модерно демократично общество. Препоръката към най-добре представящата се страна от региона – Хърватия, е да подобри климата на толерантност между етническите малцинства.

Разширяването е успех, трябва да продължи

Посочва се и това, че политиката на ЕС в процеса на разширяване, която залага на изпълнение на критерии и условия, дава резултат. “Перспективата за членство в ЕС днес представлява много важен инструмент за преодоляването на кризи и слабости в държавното управление, и е сериозно предизвикателство в процеса на демократизация”, четем дословно в документа.

Отбелязва се и общата загриженост сред гражданите на общността от нови разширявания. Тук препоръката към страните-членки е, да работят повече за разясняване на ползите и предизвикателствата от процеса на разширяване. Самото разширяване е определено като успех и “един от най-мощните инструменти” за преодоляването на конфликти, и налагането на сигурност и стабилност на Стария континент.