Докладът на Дюлфър идва в твърде неподходящ момент за президента Буш

В Ирак не бяха открити оръжия за масово поразяване, но американският президент Буш не показва никакви белези на вина за грешно взетото решение за война. След публикуването на доклада на шефът на екипа от оръжейни инспектори Чарлс Дюлфър ситуацията за Буш обаче стана още по-тежка. Онова, което се знаеше от доста време, сега вече е официално потвърдено: още преди американската инвазия, Ирак вече не е притежавал оръжия за масово поразяване. И макар Садам Хюсеин да не се е отказвал от намерението си да възобнови производството на химически оръжия, при инспекционния режим на ООН в страната това очевидно не е било възможно. Нещо повече. В Ирак не е имало никакви конкретни програми за производството на каквито и да било оръжия за масово поразяване.

Публикуването на доклада на Чарлс Дюлфър идва във възможно най-неудобен за президента Буш момент. Тъкмо в заключителната фаза на предизборната битка за президентския пост фундаментът на цялата му иракска политика се срути като кула от пясък : не бяха намерени оръжия за масово поразяване, не бяха открити ясни доказателства за връзки между Садам Хюсеин и Ал Кайда - с две думи отпадна цялата легитимация за водената в Ирак война. Не само това, ами и бившият административен управител на САЩ в Ирак Пол Бремър, назначен впрочем от самия Буш - също наля масло в огъня през тази седмица, като заяви, че войските на САЩ в Ирак са били прекалено недостатъчни за да гарантират сигурността и мирното изграждане на страната.

Всички тези факти представляват оглушителна плесница за Джордж Буш. А противниците на войната отново имат повод дза изпитат удоволетворение. Остава да се види, дали противникът на Буш за президентския пост - Джон Кери - ще съумее да извлече някаква полза от тези не съвсем нови информации. Той все пак не би имал правото да отива твърде далеч, защото в продължение на дълго време и той самият беше поддръжник на войната в Ирак, подведен от същите погрешни информации на тайните служби. На Буш може да му навреди обаче това, че демонстрира непогрешимост. Даже хаосът, в който е потънал Ирак, Буш представя като напредък. Междувременно грешките на неговата политика в Ирак са толкова очевидни, че не могат да бъдат отречени даже и от най-верните на президента привърженици. За много избиратели решителността и твърдостта, която им харесваше в началото отавна вече се е превърнала в твърдоглавие и слабост.

Като заслуга на правителството на Буш остават три постижения: един убиец като Садам Хюсеин ще бъде привлечен към отговорност за престъпленията си. Неговият непредвидим режим повече не застрашава никого и трето всички диктатори по света си извлякоха поуката, че не могат да си играят на котка и мишка без да очакват да понесат последствия. Само че тук възникват и някои въпроси: Тряваше ли неременно да се води нападателна война за да се постигнат тези цели? Не можеше ли да се предотврати убийството на близо 30 000 души? Тези въпроси със сигурност ще изиграят роля и при предстоящите президентски избори. Добре е впрочем, че при тази предизборна борба отново става дума за равносметката от постигнатото от сегашния президент, и не толкова за характера на претендента.