Днес се отбелязва Световният ден на борбата срещу туберкулозата.
23 март 2004Реклама
"Наричат себе си "Клуб половин бял дроб". Гордостта на дружеството е Хермине Клеефелд, защото тя може да свири със своя пневмоторакс". Край на цитата от прочутия роман на Томас Ман "Вълшебната планина", в който образите-пациенти в санаториум за туберкулозно болни се отдават на подобен морбиден хумор. В романа туберкулозата изглежда може би като ексцентрибно житейско обстоятелство, но в действително тя е сериозен глобален проблем. От остро заразното белодробно заболяване всяка година по света умират около три милиона души - повече отколкото от СПИН и малария взети заедно! Туберкулозата е преди всичко "епидемия на бедните".
Ето какво обяснява Юрген Хамелеле от "Германското д-во за подпомагане на болните от туберкулоза и проказа":
Хамелеле:
"Туберкулозата е болест вследствие на мизерията. Т.е. тя се среща предимно там, където хората живеят на много тясно пространство, например в бордеите, където хората не могат да съблюдават хигиената, защото нямат достатъчно вода и живеят много притеснено в бидонвилите. Ето защо там често се среща туберкулозата".
Туберкулозата вилнее особено свирепо в гъсто населените страни като Индия, Китай или Южна Африка. Туберкулозата се лекува успешно сантибиотици и институции като СЗО се опитват да действат срещу болестта в споменатите страни.
Ала не е достатъчно само да се предоставят лекарствата - не по-малко решаващи са разяснителната работа и интензивното лечение на заболелите. Болният трябва в продължение на 6 месеца да взима точно по предписание до 4 различни медикамента. В противен случай курсът на лечение е заплашен от неуспех или се стига до нови високи разходи в нова трудна фаза на лечение.
При това СЗО залага в засегнатите региони все повече на тясното сътрудничество с местните хора. Техните културни познания и знанието на местните езици са неотменима необходимост за ефикасната разяснителна и нагледна превантивна дейност. Нагледността е особено важна в страни като Южна африка, където има много неграмотни. Алистейр Рийд от СЗО обяснява, как се действа в ЮА:
Рийд:
"Разясняваме на местните жители опасностите от туберкулозата. Те след това разработват пиески, с които тръгват по населените места. Обикновено учениците са онези сред местните жители, които са готови да помогнат, а някои от тях също са преболедували туберкулозата. И тогава с тези малки пиески и скечове те преподават нужните знания на останалите. Това е много ефикасно средство за информиране."
Понастоящем в развитите индустриални държави като Германия и САЩ има малко акутни случаи на туберкулоза. Това обаче би могло да доведе до заблудата, че няма нужда от финансови ресурси за борбата срещу нея, да се изгуби бдителността и необходимите знания да не се преподават на младите медици.
Съществува и една допълнителна опасност за диагностиката.
Лекарите обикновено се колебаят да напишат диагноза за заболяване, което почти не се появява в статистиките. Ето какво споделя в тази връзка Валтер Хааз от института "Роберт Кох" в Берлин:
Хааз:
"Важно е да се разбере, че и когато случаите продължават да намаляват, разпознаването на заболяването става по-трудно и трябва да се внимава особено много. А тук се крие опасността дълго време да не стане ясно, че даден пациент е болен от туберкулоза и той да зарази мнозина други."
Ето какво обяснява Юрген Хамелеле от "Германското д-во за подпомагане на болните от туберкулоза и проказа":
Хамелеле:
"Туберкулозата е болест вследствие на мизерията. Т.е. тя се среща предимно там, където хората живеят на много тясно пространство, например в бордеите, където хората не могат да съблюдават хигиената, защото нямат достатъчно вода и живеят много притеснено в бидонвилите. Ето защо там често се среща туберкулозата".
Туберкулозата вилнее особено свирепо в гъсто населените страни като Индия, Китай или Южна Африка. Туберкулозата се лекува успешно сантибиотици и институции като СЗО се опитват да действат срещу болестта в споменатите страни.
Ала не е достатъчно само да се предоставят лекарствата - не по-малко решаващи са разяснителната работа и интензивното лечение на заболелите. Болният трябва в продължение на 6 месеца да взима точно по предписание до 4 различни медикамента. В противен случай курсът на лечение е заплашен от неуспех или се стига до нови високи разходи в нова трудна фаза на лечение.
При това СЗО залага в засегнатите региони все повече на тясното сътрудничество с местните хора. Техните културни познания и знанието на местните езици са неотменима необходимост за ефикасната разяснителна и нагледна превантивна дейност. Нагледността е особено важна в страни като Южна африка, където има много неграмотни. Алистейр Рийд от СЗО обяснява, как се действа в ЮА:
Рийд:
"Разясняваме на местните жители опасностите от туберкулозата. Те след това разработват пиески, с които тръгват по населените места. Обикновено учениците са онези сред местните жители, които са готови да помогнат, а някои от тях също са преболедували туберкулозата. И тогава с тези малки пиески и скечове те преподават нужните знания на останалите. Това е много ефикасно средство за информиране."
Понастоящем в развитите индустриални държави като Германия и САЩ има малко акутни случаи на туберкулоза. Това обаче би могло да доведе до заблудата, че няма нужда от финансови ресурси за борбата срещу нея, да се изгуби бдителността и необходимите знания да не се преподават на младите медици.
Съществува и една допълнителна опасност за диагностиката.
Лекарите обикновено се колебаят да напишат диагноза за заболяване, което почти не се появява в статистиките. Ето какво споделя в тази връзка Валтер Хааз от института "Роберт Кох" в Берлин:
Хааз:
"Важно е да се разбере, че и когато случаите продължават да намаляват, разпознаването на заболяването става по-трудно и трябва да се внимава особено много. А тук се крие опасността дълго време да не стане ясно, че даден пациент е болен от туберкулоза и той да зарази мнозина други."
Реклама