Дискусия на тема "Пътят на България към ЕС" беше проведена в Бон

Интересът спрямо българският път към Европа - ако може да се съди по броя и възрастта на присъствалите - едва ли може да се нарече прекалено широк. На поканата на организаторите се бяха отзовали около 25 души на видима средна средна възраст от около 60 години. Затова пък въпросите, които бяха задавани бяха в голямата си част конкретни и издаваха добра информираност за страната и проблемите и. Отговаряше им Христо Тупаров - ръководителят на българското дипломатическо представителство в Бон. Преди това той изнесе кратко експозе, в което отбеляза усилията на българското правителство за интеграция към ЕС и НАТО. Цитирани бяха данни, отразяващи положителното икономическо развитие на България през изминалата 2003 година - като висок стопански ръст от 4,8 на сто, ниска инфлация от 3,8 на сто и нисък бюджетен дефицит от 0,5 %. Очакванията за настоящата 2004 година също са добри. Прогнизира се и положително развитие вследствие намаления корпоративен данък от 23,5 на 19,5 % . Сред приоритетните задачи на страната бяха изброени продължаването на реформата в държавната администрация, обновяването на редица закони в съотвествие с европейските изисквания - сред които законът за чуждестранните инвестиции, за стимулирането на малките и средни предприятия , за туризма и закона за търговския регистър. Всичко това България прави - за да се отвори към чуждестранните инвеститори. В тази връзка страната очаква подкрепа от Германия както на регионално, така и на федерално ниво особено в областта на стимулирането на малките и средни предприятия, създаването на смесени дружества и провеждането на кооперационни борси . В областта на военното сътрудничество и по повод предстоящото присъединяване на България към НАТО беше казано, че българската армия се нуждае от 15 000 автомобила, джипове и друга транспортна техника, че се очаква германски фирми да се включат в обновяването на парка от военни хеликоптери, кораби и комуникационните системи на въздушния трафик. Българският път към Европа води географски по протежението на Дунава - беше казано на дискусията в Бон. В този контекст имаше и редица въпроси за състоянието на транспортната инфрактруктура, за възстановяването на речното корабоплаване по Дунава след войната в Югослания, за състоянието на железопътните, речни и шосейни връзки както със съседните на България страни, така и към Западна Европа. Отбелязано беше общо взето лошото състояние на българската инфраструктура, ограничения брой гранично-пропускателни пунктове към съседните страни и беше изказано пожелание, парите, които страната получава от ЕС като предприсъединителна помощ засилено да се инвестират в строежа на автомагистрали, железопътни линии и други инфраструктури, улесняващи контактите със Запада. От германска страна бяха споменати опасенията на някои местни спедитори, че български спедиторски фирми имат амбицията да превземат югоизточноевропейския пазар и да завоюват монополни позиции, с което да навредят на интересите на германските спедитори. От интерес за германските фирми е също така въпроса, колко са разходите за работната ръка в България, дали страната има намерение и готовност да внася електроенергия от чужбина или смята и занапред да залага на атомната енергия, какво се прави за стимулирането на българското селско стопанство и дали то е възстановило отчасти своята дееспособност, на кои индустриални браншове и отрасли правителството отдава приоротетно значение , какво е положението на българския медиен пазар и има ли навлизане на нови чуждестранни инвеститори, и не на последно място какво е положението с корупцията и бюрокрацията. Множество и важни въпроси, част от които не получи полагащия им се сериозен и аргументиран отговор, поради което интересът на аудиторията остана незадоволен или приспан с фундаментални твърдения от сорта на това, че "корупцията и бюрокрацията не били открити от българите" или че " на медиите в България се гледа като на коректив на политиката". Хубаво е, че България се опитва да прави информационна офанзива в чужбина, за която спомена и ръководителят на дипломатическото представителство в Бон. Нуждата от мероприятия, на които да се излагат проблемите и интересите на България в процеса на предстоящия и прием в ЕС и НАТО са повече от нужни. Добре би било обаче в тях да се влага и по-сериозна подготовка.