Дискусията около Гюнтер Грас

Генералният секретар на управляващия ХДС Роналд Пофала изрази разбиране за възмущението от признанието на Грас. “Той винаги се е изживявал като морална инстанция - отбеляза Пофала, - и фактът, че едва сега реши да изповяда собственото си минало, предизвиква възмущение, което е напълно понятно.”

Заместник-председателят на Бундестага Волфганг Тирзе от социалдемократите защитава писателя. Отношението към неговия живот и дело нямало да се промени:

“Не виждам причина за преоценка на неговия живот и творчество, тъй като този живот и творчество не са се променили - само онова, което знаем, се промени в един пункт.”

Централният съвет на евреите в Германия няма разбиране за подобна позиция. “Обстоятелството, че това признание идва непосредствено преди излизането на мемоарите на Грас, навежда на мисълта, че става дума за пиар-стратегия с оглед на новата му книга” – смята председателката на Съвета на евреите Шарлоте Кноблох. Медийна стратегия се провижда и на историка Кристоф Щьолцл: “Старият литературени лъв Грас за сетен път доказа, че е гениален медиен професионалист”. Кардинал Карл Леман, председателят на Конференцията на германските католици, казва, че писателят е признал “с доста голямо закъснение” членството си в СС, но това, според него, не означава, че Грас трябва да бъде морално заклеймяван или пък принизяван като човек. Философът Рюдигер Сафрански защитава Нобеловия лауреат, подчертавайки, че той се е ръководител единствено от събражения на честта. Писателят и общественик Валтер Йенс също застана на страната на Грас – реванширайки се може би за аналогичната подкрепа, която получи от нобелиста преди три години, когато се разчу, че е бил редовен член на нацистката партия.

В интервю с ДВ писателят Дитер Велерсхоф изразява пълна изненада от признанието на Грас. “Не това, че е бил в бойното крило на СС, а че в продължение на години разправяше съвсем друга история, че е премълчавал истината” – подчертава той. Обяснението на Велерсхоф е, че Грас се прочува още като млад и се оказва в една роля, която е била може би прекалено голяма за него. Дали му е било трудно да направи това признание? Дитер Велерсхоф:

“Мисля, че да, но вероятно той се е вживял в тази роля на морална инстанция и като вътрешна компенсация за предишната си идентичност. Макар че всъщност не би трябвало да е толкова трудно да си признаеш какво си правил като 17-годишен, по едно време и на едно място, където човек просто нямаше избор.”

А самият Грас? Снощи в кратко интервю по телевизията той за пръв път реагира на огромния обществен шум, който предизвика. Грас каза, че бил описал всичко най-подробно в мемоарите си, които излизат в началото на септември – подхранвайки неволно по този начин тезата за рекламна акция, - и се оплака, че го съдят прекалено жестоко:

“Който иска да ме съди, нека ме съди. Но това, на което ставам свидетел в момента, ми прилича на опит да бъда тотално заличен и да се постави под въпрос цялото съдържание на по-късния ми живот. А този по-късен живот бе белязан и от този срам.”