Дискусията за комунистическото минало и тайните служби в Чехия
3 декември 2003Реклама
На 17-ти ноември 1989-та година комунистическата дикутатура в Чехословакия беше срината след повече от 40 годишно господство. Последва дискусия за съдбата на тайните служби и хората работили в тях агенти. В западната част на Чехословакия, от която в последствие през 1991-ва година възникна Чешката република беше приет така наречения закон за лустрацията. Ткой забраняваше достъпа на сътрудници на комунистическите тайни служби и висши партийци до важни постове в държавното управление. Чешкият политолог Иржи Пехе казва:
И досега остава под въпрос, доколко ефективно беше това решение, в резултат на което беше забранен достъпа на бивши сътрудници на тайните лужби до общественото пространство. Това в крайна сметки ги накара да потънат в нелегалност, където можеха да се посветят на икономическа дейност. Много от тях използваха старите си връзки и собствени финансови възможности, което ги изстреля на ключови позиции в чешката икономика, казва политологът Пехе.
През 1995-та година в Чехия беше създадена службата за разследване и документация на комунистическите престъпления. Задачата й е да разследва и документира престъпленията на бившите тайни служби в случай, че се стигне до съдебни процеси. Знае се, че много от документите на държавна сигурност са били унищожени след официално обявения й край през 1990-та година. Само че за разлика от ГДР чехите не са подходили така систематично към информацията, събирана от агентите им, пък и не всички документи са били съхранявани на едно централно място. В началото чехите не бяха наясно, как би тнрябвало да се подходи към архивите на Държавна сигуронст. Някои настояваха да се загърби миналото веднъж за винаги. Дори и бивши дисиденти предупреждаха за непридвидимите последици на едно погрешно решение, което би могло да доведе до разцеепление на обществото. Появиха се опасения от това ,че публикуването на имената на бивши сътрудници на ДС би довело до лов на вещици. Получи се обаче друго: много от политиците, спрямо които имаше съмнения за сътрудничество с тайните служби обжалваха обвиненията пред съда, където в крайна сметка те получиха право. Съдебната присъда се превърна в гаранция за чистото им минало. За мнозина в това нямаше нищо чудно: голяма част от съдиите бяха служили дълго време преди това на комунистическата съдебна система. Ян Срб е говорител на Службата за разселедване и документация на комунистическите престъпления: Можем да кажем, че на практика беше извършено точно скъсване с миналото. Защото това, което постигнахме в сферата на наказателното право, като осветляване на неизвестни факти и произнасяне на присъди, беше много малко.
Ян Срб добавя, че след многобройните слуачи, изнесени на бял свят от неговата служба се е стигнало до едва 20 присъди. Чехите получиха възможност да видят досиетата си още през 1996-та година. Само че много малко хора се възползваха от тази възможност: по стотина на година в последно време:
Хората бяха разочаровани, защото не можеха да научат, кой знае колко от тези досиета: всички лични данни бяха почернени с фулмастер, за да не могат да се четат. Така че онези, които искаха да видят досиетата си, не можеха да разберат от тях, кой всъщност ги е следил, казва Ян Срб. Със слаб интерес беше посрещнат и публикувания в началото на тази година списък с близо 75-те хиляди имена на сътрудници на ДС. Една от причините беше в това, че имената вече бяха известни. Бивши дисидент ги беше изнесъл в Интерент още през 1990-та година. За липсващия общестевн интерес обаче има и други основания. Днес в Чехия се дискутира не за това, кой как е работил за тайните служби - дали под натиск или доброволно, а за това, как би трябвало да се пристъпи към комунистическото наследство като цяло. Дали този режим е бил наложен на Чехия или е бил създаден от самите чехи:
Дебатът стана по-философски и по-съдържателен, може би заради нарастващато влияние на комунистите в страната, твърди Ян Срб.
При последните избори комунистическата партя спечели дори 19% от гласовете на избирателите, превръщайки се в третата по големина политическа сила в парламента. Този факт направи дискусията за комунистическото минало отново актуална. Все още не е късно за истинското разгръщане на тази обществена дискусия, твърди политологът Иржи Пехе:
Аз поне се надявам, че това е начало на един процес, подобен на този в Германия след ВСВ. И там , непосредствено след войната ,през 50-те години, нямаше голяма дискусия за времето нацизма,защото хората, които трябваше да обсъждат миналото бяха част от него.
И досега остава под въпрос, доколко ефективно беше това решение, в резултат на което беше забранен достъпа на бивши сътрудници на тайните лужби до общественото пространство. Това в крайна сметки ги накара да потънат в нелегалност, където можеха да се посветят на икономическа дейност. Много от тях използваха старите си връзки и собствени финансови възможности, което ги изстреля на ключови позиции в чешката икономика, казва политологът Пехе.
През 1995-та година в Чехия беше създадена службата за разследване и документация на комунистическите престъпления. Задачата й е да разследва и документира престъпленията на бившите тайни служби в случай, че се стигне до съдебни процеси. Знае се, че много от документите на държавна сигурност са били унищожени след официално обявения й край през 1990-та година. Само че за разлика от ГДР чехите не са подходили така систематично към информацията, събирана от агентите им, пък и не всички документи са били съхранявани на едно централно място. В началото чехите не бяха наясно, как би тнрябвало да се подходи към архивите на Държавна сигуронст. Някои настояваха да се загърби миналото веднъж за винаги. Дори и бивши дисиденти предупреждаха за непридвидимите последици на едно погрешно решение, което би могло да доведе до разцеепление на обществото. Появиха се опасения от това ,че публикуването на имената на бивши сътрудници на ДС би довело до лов на вещици. Получи се обаче друго: много от политиците, спрямо които имаше съмнения за сътрудничество с тайните служби обжалваха обвиненията пред съда, където в крайна сметка те получиха право. Съдебната присъда се превърна в гаранция за чистото им минало. За мнозина в това нямаше нищо чудно: голяма част от съдиите бяха служили дълго време преди това на комунистическата съдебна система. Ян Срб е говорител на Службата за разселедване и документация на комунистическите престъпления: Можем да кажем, че на практика беше извършено точно скъсване с миналото. Защото това, което постигнахме в сферата на наказателното право, като осветляване на неизвестни факти и произнасяне на присъди, беше много малко.
Ян Срб добавя, че след многобройните слуачи, изнесени на бял свят от неговата служба се е стигнало до едва 20 присъди. Чехите получиха възможност да видят досиетата си още през 1996-та година. Само че много малко хора се възползваха от тази възможност: по стотина на година в последно време:
Хората бяха разочаровани, защото не можеха да научат, кой знае колко от тези досиета: всички лични данни бяха почернени с фулмастер, за да не могат да се четат. Така че онези, които искаха да видят досиетата си, не можеха да разберат от тях, кой всъщност ги е следил, казва Ян Срб. Със слаб интерес беше посрещнат и публикувания в началото на тази година списък с близо 75-те хиляди имена на сътрудници на ДС. Една от причините беше в това, че имената вече бяха известни. Бивши дисидент ги беше изнесъл в Интерент още през 1990-та година. За липсващия общестевн интерес обаче има и други основания. Днес в Чехия се дискутира не за това, кой как е работил за тайните служби - дали под натиск или доброволно, а за това, как би трябвало да се пристъпи към комунистическото наследство като цяло. Дали този режим е бил наложен на Чехия или е бил създаден от самите чехи:
Дебатът стана по-философски и по-съдържателен, може би заради нарастващато влияние на комунистите в страната, твърди Ян Срб.
При последните избори комунистическата партя спечели дори 19% от гласовете на избирателите, превръщайки се в третата по големина политическа сила в парламента. Този факт направи дискусията за комунистическото минало отново актуална. Все още не е късно за истинското разгръщане на тази обществена дискусия, твърди политологът Иржи Пехе:
Аз поне се надявам, че това е начало на един процес, подобен на този в Германия след ВСВ. И там , непосредствено след войната ,през 50-те години, нямаше голяма дискусия за времето нацизма,защото хората, които трябваше да обсъждат миналото бяха част от него.
Реклама