Дискусиите около измененията на закона за отбраната и въоръжените сили

Дискусиите около плюсовете и минусите на задължителния за младежите войниклък достигнаха своя логичен край след многозначителното изявление на началника на Генералния щаб на Българската армия, генерал Никола Колев, че 1 януари 2008 година е реалистична дата, от която може да бъде отменена наборната военна служба. Ако казармата отпадне, от това ще се възползуват близо 200 хиляди български младежи, като се има предвид, че сега не повече от 10 хиляди от тях служат в армията всяка година. За тази цел, обаче, освен необходимото “парламентарно внимание” са необходими куп законодателни промени, както и намиране на средства за финансиране на доокомлектоването на професионалната войска.

Идеята за отпадането на задължителната казарма се оказва определено лоша новина за военните. Този акт ще се отрази особено “драматично” върху цялата верига структури занимаващи се от селекцията и повикването на наборниците до тяхното пребиваване и обучение в казармата. Цяла прослойка лекари и военни ще понесат тежки финансови загуби от изчезващата “обработка” на набора – отлагане, уволнения по болест, отпуски...Строго фиксираните и масово практикувани рушвети за тези услуги ще изчезнат по естествен път.

Силно пренебрегнати ще се почувстват военните, които се забавляваха да компенсират главно своите личностни комплекси с тормоз върху новобранците – поради професионалната си обремененост те смятаха за свое “патриотично” задължение да вкарват в “правия път” всеки младеж, който законът запокитваше принудително зад казармения портал.

Краят на задължителната военна служба ще означава и масово съкращение на значителен брой военнослужещи, които сега обслужват т.нар.”центрове за обучение”, осигуряват подготовката на наборниците в поделенията и, естествено, висши офицери в Генералния щаб и МО, които отговарят за този процес. Излишни в сегашния си вид ще станат и т.нар.”военни окръжия”, които в продължение на десетилетия упражняваха всякакъв вид психически и административен тормоз върху младите българи.

Изброеното е само част от причините за скритата и явна съпротива срещу промените, съпротива, поради която реформата във войската изостава доста сериозно. На този етап с кадрови професионални военослужещи са запълнени едва 60 на сто от нуждите на армията. Не е приет социалният пакет за професионалните войници, който се очаква да направи военната служба привлекателна и изгодна за тях.

Освен това преди да премахнат изцяло наборната военна служба, политиците трябва да подсигурят бъдещето на териториалната сигурност на страната чрез създаване на Национална гвардия, която да действа при кризи, да възприемат ясна кадрова и държавна политика към ветераните, да организират обучение на населението за действия при бедствия и аварии. Това на практика означава солидна законодателна дейност - промяна на Конституцията, изцяло нов Закон за общата военна служба, отмяна на Закона за алтернативната служба, изработване на повече от дузина нови правилници.

За разлика от ядовете на военните, ползата от премахването на задължителната казарма за младите хора е повече от очевидна. Те повече няма да се откъсват за 6 или 9 месеца от практикуваната професия, ако вече са си намерили работа. Процесите на професионална деквалификация, настъпващи неизбежно по време на службата, ще бъдат избягнати. Младите мъже няма да пропускат възможността за реализиране на доход от престоя си в казармата, а и през значителен период след нея. Те ще могат да си намерят работа по-лесно, защото ще отпадне аргумента на работодателите да отказват работни места за младежи, неотбили военната си повинност. И още нещо – не е тайна, че военната служба представляваше доста сериозен стимул за емиграция от страната – често младите мъже заминаваха за чужбина за да се върнат обратно, ако въобще се върнат, след навършване на пределната възраст за наборна военна служба. С премахването на задължителната казарма този стимул на практика изчезва.

Тъкмо поради тези причини дясната опозиция има всички основания да настоява за неотложното приемане на предложения законопроект за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Поради същите причини военното парламентарно лоби фактически бави гласуването на промените – оказва се, че на този етап парламентарната Комисия по отбраната все още не е разгледала законопроекта.

Така или иначе задължителната военна служба в Българската армия ще бъде отменена – такава е логиката на съвременната войска и практиката във всички държави-членки на НАТО. Затова депутатите следва да разберат, че колкото по-скоро гласуват отмяната, толкова по-значими ще бъдат ползите от този акт.