Дипломация, но не и спиране на огъня в Близкия Изток

В разговор с германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, израелският министър на отбраната Амир Перец не остави никакви съмнения – Израел щял да продължи офанзивата си в Ливан до “постигането на поставената цел”: тоталното обезвреждане на Хизбула. Едва след това – подчертал Перец – може да се мисли за разполагането на войски на НАТО в южен Ливан.

С една дума: войната в Ливан няма да спре утре въпреки международните усилия дори на арабски страни като Саудитска Арабия, Египет и Йордания за прекратяване на огъня. Министър Щайнмайер едва ли си е въобразявал, че ще може да постигне нещо друго; американската му колежка Кондолиза Райс, която с двуседмично закъснение сега също е в Близкия Изток, със сигурност също няма да може да каже своята “силна дума”. Задачата й е по-скоро да печели време, да създаде впечатлението, че на дипломатическия фронт се върши някаква работа. В действителност активен е и активен остава само военният фронт.

Тази тактика се опира на надеждата на Йерусалим и Вашингтон, че израелската армия ще успее да неутрализира Хизбула. Същевременно и двете столици знаят, че чакането не може да продължава вечно. Зачестяват сигналите, че на заден фон вече се установяват контакти за размяна на пленници и затворници и за съгласуване на условията за примирие. Предвижда се разоръжаване на Хизбула, спиране на израелската офанзива и разполагане на войски на НАТО.

Израел и САЩ явно съвсем съзнателно искат намеса на НАТО, защото знаят, че Атлантическият съюз притежава повече независимост и дееспособност. Сините каски са съставени от контингенти от по-малки страни, а някои – като Индонезия например – които изразиха вече доброволна готовност, са неподходящи поради пристрастие. Поради същата причина НАТО ще трябва да мине без американците, но западният съюз би могъл да изпълни мандата си много по-ефикасно от силите на ООН.

Каква роля би могла да играе Германия във всичко това, е все още открит въпрос: от една страна Германия се ползва с името на безпристрастен посредник и от двете страни на конфликта, от друга страна подобен ангажимент би трябвало да бъде много внимателно обмислен предвид германско-еврейското минало.

В сряда ливанската война ще бъде тема на международна конференция в Рим. Трудно е да си представим, че дотогава откритите въпроси ще бъдат решени. Опитът учи освен това, че конференциите не са мястото за решаване на подобни случаи. Затова въпреки всички дипломатически усилия не се вижда непосредствен изход от войната: страданията на ливанския народ продължават, а Израел и Америка ще продължат да губят симпатии и разбиране.