1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Димитър Динев - от прозата до театъра

Автор: Йорданка Йорданова/Редактор: Васил Шопов10 април 2009

На въпроса, как един българин може да стане австрийски писател, Димитър Динев с усмивка отговаря: "Като надхитри граничарите на две държави и стига да може да бяга бързо и да скача нависоко."

https://p.dw.com/p/HTI1
Динев, който се пробва и като драматург, всъщност е имал друга мечтаСнимка: Klaus Lefebvre

Често му е задаван въпроса дали се чувства австрийски писател или български автор, който пише на немски език. Но всъщност според Димитър Динев това няма голямо значение. "На границата никой не те пита какви са ти чувствата, длъжен си да покажеш паспорта си."

Историята на писателя е доста вълнуваща. След бягството си в Австрия през 1990 година и престой в бежански лагер в Трайскирхен Димитър Динев започва работа като келнер и строител. Нощем пише сценарии, пиеси и белетристика на немски език. Успоредно с това следва философия и руска филология във Виена. Първият му сборник разкази "Надписът" излиза през 2001 година, а книгата "Светлина над главата" - през 2005-а година. През 2003-а той издава романа си "Ангелски езици". Нито едно произведение на Димитър Динев не убягва на германската критика.

Symbolbild Liebe am Arbeitsplatz
Димитър Динев не може да се откаже единствено от любовтаСнимка: picture-alliance / dpa / Themendienst

Широк медиен интерес

Пиесите "Домът на съдията" и "Деликатно нещо е душата" също намират широк отзвук в пресата. А всъщност детската мечта на Димитър Динев е съвсем друга. На въпрос на Дойче Веле, какъв е искал да стане като малък той отговаря: "Космонавт". Всичко друго, но не и да стане известен писател, какъвто е в момента...

Според онлайн-портала на телевизия "Драйсат" роденият в България Димитър Динев е един от най-успешните млади автори на немскоезична литература. Критика, поместена във вестник "Зюддойче цайтунг", го определя като "доказателство за плодовитостта на мигрантската литература".

По повод книгата "Светлина над главата" литературният критик Щефан Кистер възторжено пише на страниците на вестник Франкфуртер алгемайне цайтунг: "Никой не може да разказва така красиво за слънцето както Димитър Динев!" Критика, на която Динев едва ли може да остане безразличен.

Кога плакахте за последен път?

"Бяха сълзи от щастие... Прочетох критика, каквато си бях мечтал да прочета..." А на коя личност се възхищава той? Отговорът е Чехов. "Чехов според мен е превъплъщението на съвършенство в литературата. Най-много завиждам на него и може би е ясно за какво."

Чехов и името на Динев се появяват равнопоставено в една критика, поместена в Зюддойче цайтунг. "Щастлив е онзи, който вярва!", цитира Чехов рецензентката Майке Фесман и продължава: мисълта на Чехов подхожда за мото на романа на Димитър Динев "Ангелски езици". А има ли самият Динев мото в живота?

"Нямам мото. Животът е толкова променлив, че винаги се появяват нови изречения, на които вярвам. Може би това, на което вярвам е, че човек може да се промени."

Bücherstapel
Вместо космонавт Динев става писател...Снимка: picture-alliance / OKAPIA KG

Животът е променлив

С времето и Димитър Динев се изменя, и с удоволствие експериментира. Пише театралните пиеси "Домът на съдията" и "Деликатно нещо е душата". Двете пиеси предизвикват критични оценки в пресата. Зюддойче цайтунг напр. определя Димитър Динев като блестящ автор, но слаб драматург.

Вестникът признава умението на Динев да пише диалог и да вплита хумористични пластове в сериозните теми, но заключава, че дори качествата на режисьора Ханс-Улрих Бекер не са били достатъчни, за да спасят пиесата. Според изданието, ако Динев иска да обвърже бъдещето си с театъра, би трябвало да посещава семинари и други проекти за обучение на начинаещи драматурзи. Публиката във Виена обаче е на друго мнение - тя е във възторг от постановките. А за самия Динев реакцията на публиката е най-важна и лошите критики не го обезкуражават и няма да го накарат да спре да пише. Има само едно нещо, от което Димитър Динев обаче никога не би искал да се откаже:

"От любовта, от любовта, и пак от любовта."


Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми