1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Диалог със сатаната" е озаглавен един анализ в седмичника "Райнишер Меркур",

18 януари 2004

посветен на иранско-американските взаимоотношения. В следващите минути ще ви представим по-интересните моменти от него.

https://p.dw.com/p/AuTc
В иранско-американските отношения кълни даже и надеждата, че прекъснатите след победата на ислямската революция през 1979 г. димполматически отношения биха могли да бъдат съживени. След земетресението в Бам САЩ изпратиха свои хуманитарни сътрудници да помагат в страната. Според представите на релгиогиозните водачи на Иран , САЩ са "големия сатана". САЩ предложиха на Иран да изпратят своя хуманитарна мисия, ръководена от сенаторката Елизабет Доул. Това обаче не беше прието от изпълнените със съмнение духовни лиц Те се опасяват, че след временното спиране на икономическите санкции ще последва американска стратегия за сближаване, която би могла да увеличи проамериканските настроения особено сред младежта. И все пак напоследък стана ясно, че в средите на американската администрация печели почва онази линия, която е за това, да се даде превес на дипломатическите усилия за ограничаването на конфликта с Иран. Откак духовните водачи на Иран се съгласиха да приемат инспектори за атомните съоръжения, а Либия изяви готовност да се откаже от програмите за разработването на оръжия за масово поразяване, силите около външния министър Колин Пауъл чувстват поддръжка за своята линия на поведение. Нормализирането на ирано-американските отношения започна още преди земетресението в Бам. Техеран се беше задължил по-засилено да контролира границата към Ирак, за да предотврати проникването на терористи. САЩ са принудени да разчитат на благоразположението на Иран, също и поради нестабилното положение в Афганистан. Буш обаче не се доверява на иранското ръководство и постави три условия за нормализирането на двустранните отношения:

демократизирането на Иран, отказ от програмите за рабзработката на атомно оръжие и предаването на задържани терористи на Ал Кайда. Режимът - обаче - е готов само на тактически отстъпки, защото навлизането на повече демокрация би било равнозначно на обезвластяване на шиитския духовен клир. Макар че младите хора в страната се чувстват неприятно притеснени от религиозните напътствия и не виждат за себе си социална перспектива в страната, би било пресилено да се очаква режимът в Иран да се срути под влиянието на вътрешна съпротива. Влиятелните консервативни сили в Иран искат да си осигурят ненападаемост отвън - по примера на Северна Корея - и затова продължават да залагат на атомното оръжие. Тъй като САЩ и ЕС този път обаче - за разлика от случая с Ирак - са на единни позиции, Техеран беше принуден да отстъпи. Само че програмата за обогатяване на уран, провеждана в страната, засега е спряна само временно. Има някои проблеми и по повод отношението на Иран към терористи от Ал Кайда. От 2002 год. насам Иран отрича, да е давал подслон на бойци на Ал Кайда. По-късно, режимът си призна, че е задържал 500 души, сред които - според арабски вестници - бил иегипетския военен шеф на Ал Кайда Сиф ал Адел, както и най- големия син на Осама бин Ладен - Саад. Ал Адел се счита за основен организатор на самоубийствените атентати в саудитската столица Риад през май 2003. Иранските духовни водачи гледат на задържаните ръководни кадри на Ал Кайда като на материя за бъдещо маневриране. САЩ са силно заинтересувани да им бъдат предадени въпросните лица Като компенсация САЩ предложиха на Иран, да засилят още повече действията си срещу иранските народни муджахидини в Ирак.

Всъщност разговорите между САЩ и Иран никога не са прекъсвали напълно.Когато през май миналата година за пръв стана известно, че двете държави водят тайни преговори в Женева, президентът Хатами окончателно изненада всички с изявлението, че тези срещи траели вече две години. Тоест двете страни са започнали да преоценяват отношенията си още преди атентатите във Вашингтон и и Нй Йорк. В отношението към Израел, наричан от Иран "малкият сатана" - междувременно има намек за известна коректура на курса. Презиздентът Хатами миналата година се срещна не само с йорданския крал Абдула, но и с египетския президент Хосни Мубарак. Това водещи представители на онези арабски страни, които търсеха и сключиха мир с Израел. Те са и близки патньори на САЩ.